Български модни икони и тенденциите при мъжките и дамски облекла от средата на 19-и до средата на 20-и век представя в изложба Държавният архив във Варна. За БТА неговият началник Донка Николова разказа, че експозицията съдържа над 120 фотографии и документи, които проследяват развитието на модата у нас. Изложбата е дело на Държавна агенция „Архиви“ и в нея са включени снимки от всичките й структури в страната. По думите на Николова Варна е представена много сериозно в експозицията, тъй като винаги е била град с разнообразие от етноси и население, което пътува и търгува по целия свят. Това е позволявало на дамите, особено от т.нар. хайлайф, да задават правилата и да диктуват модните тенденции.
Извън Варна модни общества през този един век са се оформили в Русе, Пловдив, Велико Търново. Специално внимание в изложбата е отделено на тогавашните инфлуенсъри, сред които са били Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна, Яна Язова, допълни Николова. По думите й модни икони са били и някои от съпругите и дъщерите на дипломатите у нас, на висшите ни офицери и политици.
В изложбата има много снимки, които представят и развитието на шапките като изключителен акцент в дамското облекло. Докато в началото те са били чудовищни творения – кошници с цветя или плодове, с годините размерът им значително намалява. Развитие има и при шапките за мъжете, дори във вестниците се появяват реклами от типа „мъж без шапка, мъж без достойнство“, с усмивка допълни Николова.
Сред акцентите в експозицията е и появата на първите дамски дрехи, които наподобяват мъжките – панталони и сака. По думите на Николова те навлизат като ваканционно облекло през 30-те години на миналия век. След това постепенно стават ежедневни.
Сред снимките присъстват и тенденциите в спортното облекло. Посетителите могат да видят елегантните момичета от първия женски баскетболен отбор на спортен клуб „Тича“ – Варна, костюмите на хората, които са играели тенис в крайморския град, леопардовото облекло-трико на един тежкоатлет, екипите на футболен отбор от Кюстендил, които се различават значително от съвременните.
Първите дамски плажни костюми са били плетени – на една или на две куки, и са покривали колкото може повече от тялото, разкрива изложбата. Първоначално на плажа мъже и жени са имали отделни сектори, дори във водата са влизали отделно, като ги е делял мост, посочи Николова. По думите й имало е период, в който въоръжен караул е следял от моста дали някой мъж няма да си позволи да наднича или да се озове в „дамската“ част от морето. През 30-те години на миналия век строгите правила вече са оставени в миналото и варненци и гостите на града се радват на различни конкурси, в които красавиците дефилират с доста по-фриволни бански костюми, както и по т.нар. плажни пижами.
Българката винаги е била изцяло в крак с европейските и световни модни тенденции, посочи Николова. Първият вестник „Мода и домакинство“ излиза през 1897 година. Между двете световни войни у нас изключително силно се развива издаването на модни списания, допълни Николова. По думите й е имало дори пътуващи експерти, които са изнасяли сказки по градове и села. Във вестниците са се отпечатвали и кройки на дрехи, включително панталони и бричове за езда, та дамите да си шият сами. Из цялата страна са се организирали курсове за кроячество и шев, отваряли са врати специализирани училища.
В края на 19-и век започват и проявите на родните дизайнери. Първа е Елка Пеева, която през 1879 г. кани 36 дами от софийския елит в дома на баща си, за да им покаже ушитите от нея рокли във виенски стил. Първото модно дефиле е инициатива на Пелагия Видинска през 1922 година, две години по-късно се провежда и първото ревю във Военния клуб в София.