По думите му „Викрам“ е проектиран така, че да направи меко кацане, дори и да има неизправности. „Ако всичко се развали, дори ако всички сензори се повредят и нищо не работи, той пак ще кацне. Така е проектиран“, каза Соманатх и добави, че „дори двата двигателя на „Викрам“ да откажат, той все още ще може да кацне“.
„Чандраян-3“ в момента е в окололунна орбита. „Планира се маневрите на автоматичната станция за намаляване на лунната орбита до кръгова височина от 100 км да бъдат извършени на 9, 14 и 16 август. След това лунният модул ще се отдели, станцията ще започне да забавя, като на 23 август ще последва кацане на лунната повърхност“, обясни ръководителят на ISRO. .
Той добави, че основната задача на ISRO е да приземи модула във вертикално положение. „Възможността да преместим модула от хоризонтално във вертикално положение е това, което трябва да постигнем този път. Това беше проблемът миналия път (по време на мисията „Чандраян-2“, бел. ред.)“, спомня си Соманатх.
Лунната мисия „Чандраян-3“ стартира на 14 юли. При успех Индия ще стане четвъртата страна, кацнала на Луната (след СССР, САЩ и Китай). Станцията е третият апарат за изследване на Луната, изстрелян от Индия. Първата мисия в орбита на спътника на Земята бе през 2008-2009 г. Втората индийска лунна мисия „Чандраян-2“ беше изстреляна през 2019 г. и освен извеждането на устройството в орбита, включваше кацане на модул „Викрам“. То завърши с неуспех, но орбиталната станция „Чандраян-2“ продължава да работи в окололунна орбита. Настоящата трета мисия включва доставката на луноход с научна техника на повърхността на спътника на Земята.