Морски видове намират начини да се приспособяват към пластмасата


Раците отшелници използват пластмаса като черупки, птиците - за направата на гнезда, октоподите - за подслон... АФП предлага редица примери за това как морските видове са открили начини да се адаптират към пластмасовите отпадъци, които колонизират морското дъно.
Пластмасови навеси
От 400-те милиона тона пластмасови отпадъци, генерирани по света всяка година, 22 милиона тона попадат в околната среда. Изправени пред това замърсяване, птици, раци и други морски видове трябва да се приспособят.
Пример за това са раците отшелници. Известно е, че тези ракообразни имат мек корем, уязвим от слънчевите лъчи, който трябва да скрият в черупка, открадната от друг вид. Снимки, събрани в хода на изследване, публикувано тази година, обаче показват, че те вече използват изкуствени черупки.
Шон Милър, базиран в Окинава, Япония, заснема тези ракообразни, които носят на гърба си нови видове навеси, като пластмасови капачки или гърла на стъклени бутилки. Когато за първи път преди близо 15 години забелязва рак отшелник в подслон от пластмаса на плаж в Окинава, Милър е "напълно изумен". "Не можех да спра да мисля за това. Беше доста шокиращо, как е възможно този рак да се приспособи по този начин?", споделя той за АФП.
Освен въпросното ракообразно са наблюдавани птици, които събират късчета от найлонови торбички, за да си направят гнездо. 
Въпреки че обясненията варират, всички учени подчертават ролята на изобилието от пластмаса в морското дъно.
Колкото до раците отшелници, изборът на пластмаса може да се обясни и с намаляването на броя на мекотелите и следователно на наличните черупки.
Пластмасови салове 
Отломки от дървесина отдавна се използват от различни морски видове за прекосяване на океана, но тези естествени салове са рядкост и бързо се разграждат. 
Пластмасата, от друга страна, вече се намира в големи количества и е по-устойчива. До такава степен, че пластмасовите салове са се превърнали в начин на придвижване, възприет от много морски видове. Учените обаче предупреждават, че това явление увеличава риска от разпространение на инвазивни видове.
След цунамито, което удари Япония през 2011 г., изследване разкри, че почти 300 морски вида, които са живели на японското крайбрежие, са се пренесли през океана върху пластмасови отпадъци, достигайки понякога до северозападното крайбрежие на САЩ.
Пластмасата също така дава възможност на крайбрежните видове да оцеляват и да се размножават в открито море.
През 2023 г. учени откриха крайбрежни видове върху 70 процента от пластмасовите проби, събрани в Голямото тихоокеанско сметище  - "задънена улица" за плаващи пластмасови отпадъци. "Крайбрежните видове вече оцеляват в открито море, благодарение на огромното и постоянно разширяващо се море от пластмасови отпадъци", написаха авторите на изследването.
Пластмасови сечива 
Други видове използват пластмасови предмети като сечива. Морските таралежи, например, вече предпочитат да използват пластмасови предмети и отпадъци като скривалища, вместо да пробиват скалите, за да се маскират. 
Според учените причината, поради която те се крият, е за да намерят сянка. Прозрачните пластмаси обаче представляват риск за това безгръбначно, което е уязвимо от слънчеви изгаряния.
Октоподи също са наблюдавани да използват пластмасови отпадъци, за да прикриват входа на своето убежище или да се заселват в тях.
Според учените липсват познания за това как екосистемите се адаптират към пластмасата.
Авторите на изследването за октоподите посочват, че са необходими "спешни мерки за намаляване на въздействието на отпадъците не само върху главоногите, но и върху всички морски организми и екосистеми".

София

Удължава се изложбата „Пикасо. Графики от колекцията на Националната галерия“

Поради големия зрителски интерес, изложбата „Пикасо. Графики от колекцията на Националната галерия“ се удължава до 8 юни, съобщават организаторите. „Колекцията...

Добрич

Менделсон и Брамс ще звучат на концерт на Български камерен оркестър – Добрич със солисти Лора Маркова и Надежда Цанова

Български камерен оркестър – Добрич подготвя концерт на 10 юни със солисти цигуларката Лора Маркова и пианистката Надежда Цанова, съобщават...

София

Националният етнографски музей се включва в Националната кампания „Зеленото четене“

Националният етнографски музей (НЕМ) се включва в Националната кампания „Зеленото четене“. Ще има четене на открито в Царската градина на...

София

Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ ще представи книгата „Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки“

Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ и Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките...

София

Изложбата „Подир думите“, представила творби на 19 български илюстратори на детски книги в Болоня, ще гостува в Credo Bonum

Изложбата „Подир думите. 19 български илюстратори на детски книги“, която бе представена в рамките на 62-ия Mеждународен панаир на детската...

Видин

Целево финансиране от 400 000 лева е отпуснато за археологически разкопки на Антична Рациария, каза доц. д-р Здравко Димитров

Целево финансиране от 400 000 лева е отпуснато за археологически проучвания и теренна консервация на Римската провинциална столица Рациария през...