Мозайка, покрита със златист варак, е открита при тазгодишните проучвания на раннохристиянската базилика в античната крепост Залдапа край село Крушари. Това беше обявено на пресконференция от изследователския екип, съставен от български, френски и канадски археолози. Ръководители на разкопките са проф. д.и.н. Георги Атанасов и проф. д-р Никола Бодри от университета „Римуски“ в Квебек, Канада.
Екипът приключи разкопките за сезона на раннохристиянската базилика №2 в античната крепост "Залдапа".
„Резултатите надминаха всички очаквания. Базиликата е регистрирана още от Карел Шкорпил в края на XIX век, но само с една скица. Вече имаме пълна представа за този забележителен храм, за раннохристиянската археология. Той има внушителни размери - дължина 52 метра и ширина 22 метра. Предходните години разкрихме частично централната част, апсидата и наоса. Тя се отличава и надминава всички останали базилики в провинция Скития по няколко показателя. Първо, централният й кораб е покрит с големи мраморни плочи. Благодарение на перфектната работа на проф. Никола Бодри хванахме негативите. Открихме, че тази е единствената църква в провинцията със синтрон и обходен коридор“, каза проф. Атанасов.
Според него най-вълнуващото и без аналог откритие този сезон са 3000 фрагмента от мозайка. Абсидата е била застлана с мозайка, покрита със златист варак.
Това е една от шестте църкви със синтрон, с богата стенна мозайка и мраморен под в най-големия укрепен римо-византийски град във вътрешността на провинциите Втора Мизия и Скития край село Крушари.
„Този сезон работихме в западната половина, респективно в притвора и атриума, които са покрити изцяло с идеално оформени големи каменни плочи. Разкрихме и тържествено тристъпално стълбище – пропилей, от атриума към притвора с масивни мраморни колони с диаметър около 50 см. Тук попаднахме на над 100 фрагмента прозоречно стъкло, вероятно от витражи над централния вход. Малко очаквано бе откриването на богато орнаментирани мраморни плочи от олтарната преграда и един любопитен паметник – антична каменна арка, преоформена като вана за светена вода, поставена до стълбището между атриума и притвора“, допълни още професора.