Мозайки от първото подово ниво в Епископската базилика в Сандански са разкрити при археологически проучвания през изминалите седмици

Мозайки от първото подово ниво в Епископската базилика в Сандански са разкрити при археологически проучвания през изминалите седмици, каза за БТА ръководителят на разкопките доц. д-р Иво Топалилов.
Той разказа, че работата  тази година е в няколко сектора на Епископския комплекс. Единият от тях е северният кораб на базиликата, където целта е да се разкрие първото подово ниво, останало до този момент непроучено, за разлика от останалите й части. Освен това се проучват и две от помещенията на комплекса - скрипториумът и вероятната магерница, обясни доц. Топалилов. 
По време на разкопките в северния кораб на базиликата археолозите са попаднали на частично запазена подова мозайка, която още в античността е била унищожена в по-голямата си част. Това впоследствие е довело до покриването й с тухлен под. Поддръжката и възстановяването на подова мозайка е скъпо и явно не е било във възможностите на жителите в периода от съществуването на комплекса, каза ръководителят на разкопките. Самата мозайка е с геометрична украса по подобие на тази, разкрита в южния кораб на базиликата, допълни доц. Топалилов. 
Археологическите проучвания в помещението, интерпретирано като скрипториум, позволяват да придобием представа как се е развивала сградата във височина. По време на земетресение, което се е случило през Късната античност, през втората половина на шести век , се е срутил целия северен зид на помещението върху тухления под.
Известно ни е, че от тази страна достъпът до помещението се е осъществявал чрез арковидно засводен централен вход, от две страни с по два допълнителни засводени прохода, посочи доц. Топалилов. Той каза, че подобни комплекси като Епископската резиденция в Сандански, въпреки че са очаквани, са изключително редки, констатирани по археологически път. До този момент броят на познатите подобни комплекси в северната част на Балкани се броят на пръстите на едната ръка. По думите му запазените в такава височина комплекси също са рядкост в България. „Това е една възможност не само да разкрием останките и плана на самите комплекси, но и да видим във височина как са се разкривали“, разказа още той. 
Доц. Иво Топалилов каза, че сред основните цели е да се проучи, зачисти и консервира разкритият мозаичен под. Изследователят посочи, че следващата година в София се организира международен конгрес за изследване на мозайките през Античността, на който ще присъстват учени от целия свят. С миналогодишните и тазгодишните разкрития Сандански е предпочетен от организаторите на инициативата за посещение пред Пловдив и Стара Загора, отбеляза още той. 
Епископският комплекс в Сандански има сложна и продължителна история. Първоначално, в края на четвърти и началото на пети век, се изгражда базилика, около която се развива комплекса. В резултат на проучвания се е установило, че строителството е продължило дълги години, за да се достигне до завършения вид. Развитието и разширението на комплекса е в пряка връзка с увеличаването на значението на местния епископ, който се е намирал в близост до силния солунски викарий. Самата резиденция е разположена в т.н. квартал на базиликите, тъй като в близост има още две, разказа доц. Топалилов. В средата на пети век комплексът е разрушен, възстановен е и съществува до края на шести век, допълни още той. 
Доц. Топалилов посочи, че Епископският комплекс все още не е изцяло проучен, като голяма част от него тепърва трябва да бъде изследвана. Според него тук е и най-старото аязмо, което е открито на територията на България.