"Сега, когато видя стълбище само с няколко стъпала, знам, че мога да го изкача сам", казва Волфганг Йегер, един от двамата пациенти, участвали в първоначалното изпитване, във видео, публикувано в понеделник.
"Хубаво е да не разчиташ през цялото време на другите", допълва 54-годишният швейцарец, за когото изкачването и слизането на няколко стъпала не е било никакъв проблем след включването на устройството.
Електродите са поставени в определена област на мозъка и са свързани с устройство, имплантирано в гърдите му. Когато са включени, тези устройства изпращат електрически импулси към мозъка. Експерименталната техника е предназначена за хора, страдащи от непълни увреждания на гръбначния мозък. При тях връзката между мозъка и гръбначния мозък не е напълно прекъсната и са способни на частично движение.
Швейцарският екип, ръководил изследването, е известен с неотдавнашни постижения в използването на импланти в мозъка или гръбначния мозък, за да позволи на парализирани хора да ходят отново. Този път изследователите са искали да определят областта в мозъка, която има най-голямо участие във възстановяването на хора с увреждания на гръбначния мозък.
Използвайки техники за 3D изображения, за да картографират мозъчната активност на мишки с подобни увреждания, специалистите са създали своеобразен "мозъчен атлас". Те са установили, че търсеният регион се намира в латералния (страничен) хипоталамус, за който е известно, че регулира бодърстването, храненето или мотивацията.
Група неврони в тази област изглежда участва във възстановяването на ходенето след увреждане на гръбначния мозък, казва пред АФП Грегоар Куртин, професор по неврология във Федералното политехническо училище в Лозана.
Изследователите след това са се опитали да усилят сигнала от латералния хипоталамус чрез дълбока мозъчна стимулация - техника, често използвана при болестта на Паркинсон.
Направените тестове с плъхове и мишки са показали, че електрическата стимулация "незабавно" подобрява ходенето, според изследването.
Засега използването на този подход е ограничено. Все още са необходими допълнителни изследвания, а Грегоар Куртен предупреждава, че техниката няма да е ефективна за всички пациенти.
Тъй като всичко зависи от стимулацията на мозъчния сигнал към гръбначния мозък, първоначалното му количеството играе роля. И макар дълбоката мозъчна стимулация вече да е по-широко разпространена, някои хора не се чувстват "комфортно" след подобна мозъчна интервенция, обяснява професорът.
Според изследователите в бъдеще най-добрият вариант за възстановяване от този тип увреждане може да е чрез стимулиране на латералния хипоталамус и гръбначния мозък.