Мозъкът на самотните хора възприема собствения им пулс като заплаха, установиха учени

Мозъкът на самотните хора възприема собствения им пулс като заплаха, установиха учени чрез ново изследване, съобщава Medical Xpress. 
Дълго време психолозите описваха самотата като дискомфорт, породен от разминаването между социалните контакти, които желаем, и тези, които реално усещаме, че имаме. Самотата обаче крие много повече нюанси. Учените все по-често установяват, че тя е дълбоко свързана с начина, по който реагираме на негативните емоции, и с това колко чувствителни ставаме към сигналите за социална заплаха.
Неотдавнашно проучване, проведено от изследователи от Университета в Хирошима, установи, че хората, които се чувстват по-самотни, са по-склонни да възприемат телесните си усещания като нещо негативно или несигурно. Екипът е изследвал връзката между самотата и способността на мозъка да улавя и интерпретира вътрешните сигнали на тялото, като например пулса - сред група млади и здрави студенти.
Резултатите от проучването са публикувани в научното списание Biological Psychology. Учените открили, че по-самотните младежи усещат ударите на сърцето си със същата точност, както и техните връстници, но тълкуват и преживяват тези телесни сигнали по съвсем различен начин. Самотните участници казват, че изпитват по-голям дискомфорт и се чувстват по-малко способни да регулират своите емоционални и физически преживявания. 
Същевременно Световната здравна организация (СЗО) алармира, че светът е изправен пред сериозен проблем със самотата, като приблизително един на всеки шест души по света страда от нея. 
Лекарите отдавна знаят, че хроничната самота е свързана със сериозни здравословни проблеми, включително високи нива на стрес, депресия и нарушена функция на имунната система. Точният механизъм, по който самотата предизвиква тези ефекти обаче, до момента оставаше неясен.
Според нови изследвания по-самотните хора отчитат по-ниски резултати в четири основни области на осъзнаването на тялото: доверие, саморегулация, емоционална осъзнатост и липса на тревожност. Оказва се, че самотата не е свързана с общото ниво на внимание, което човек отделя на тялото си, а конкретно с начина, по който хората оценяват емоционално и регулират своите телесни сигнали. 
Самотните участници показват и по-слаби автоматични реакции на мозъчните вълни към собствения си пулс. Изследователите проследяват този слаб сигнал до левия дорсолатерален префронтален кортекс - област в мозъка, която служи като контролен център за регулиране на емоциите и саморегулацията. Този по-слаб отговор обаче е обвързан конкретно със самотата и не може да бъде обяснен с фактори като депресия, възраст или пол. 
Изследователите са открили модели на поведение и на активност в системата „мозък-сърце“, които напълно съвпадат с модела на свръхбдителност при самота. Според този модел, когато мозъкът изпитва затруднения да регулира вътрешните сигнали за стрес на тялото, това може да направи самотните хора много по-чувствителни и постоянно нащрек срещу потенциални заплахи.