Мозъкът на влечугите, птиците и бозайниците отпочива според древно "правило", показва изследване


Учени от Франция са установили, че влечугите, птиците и бозайниците, включително и хората, спят в един и същ ритъм от над 300 милиона години, пише сп. "Нейчър нюросайънс".
Според специалистите от френския Национален център за научни изследвания (CNRS) при тези групи животни се наблюдава един и същ свръхбавен физиологичен ритъм, оптимизиран за оцеляване. 
Изследователите обясняват, че става въпрос за глобален ритъм, който обхваща не само мозъка, но и целия организъм. По време на сън при животните се наблюдават синхронни колебания в активността на нервната система, работата на сърцето, кръвоносните съдове, дишането и мускулния тонус. При бозайниците този ритъм е добре известен: именно той е в основата на бавновълнвовия (дълбок) сън.
За да проследят произхода на този механизъм, изследователите са проучили съня на десет вида гръбначни животни. Извадката включва седем вида влечуги, сред които гекони, брадати агами и костенурки, вид птица - папагал, както и два вида бозайници за сравнение.
Учените са използвали мултимодален подход, като едновременно са регистрирали електрическата активност на мозъка, кръвообращението, дишането и други физиологични параметри по време на пълните цикли на съня.
Направеният анализ е показал, че при влечугите и птиците по време на сън постоянно възниква бавен и устойчив ритъм, който по характеристики съвпада с бавновълновия сън при бозайниците. Той се проявява във всички наблюдавани системи на организма и се запазва през целия период на почивка.
Еволюционните заключения са се оказали неочаквани за учените, тъй като линиите, водещи до съвременните бозайници и до влечугите и птиците, са се разделили преди повече от 300 милиона години. Въпреки това ключовият ритъм на съня практически не се е променил през това време, което показва неговото фундаментално биологично значение.
Учените смятат, че е малко вероятно подобен древен механизъм да е страничен ефект от работата на мозъка. Според тях той по-скоро играе важна роля за възстановяването на нервната система и намаляването на рисковете, свързани със съня. 
Предишно изследване установи, че животните успяват да спят, дори когато са в опасност.

Ню Йорк

Пътят на диригента Яник Незе-Сеген към Новогодишния концерт на Виенската филхармония започва още през 2022 г.

Пътят на канадския диригент Яник Незе-Сеген към традиционния Новогодишен концерт на Виенската филхармония започва през 2022 г., съобщи Асошиейтед прес. ...

София

С тържествени литургии и молебени бяха отбелязани празникът Обрезание Господне, паметта на свети Василий Велики и настъпването на 2026 година

С тържествени литургии и молебени в православните храмове в цялата страна бе отбелязан празникът Обрезание Господне и чествана паметта на...

Стокхолм

За първи път жена оглави институцията, която връчва Нобелови награди

За първи път в историята имената на лауреатите на Нобеловите награди в категориите физика, химия и икономика ще бъдат обявени...

София

В изцяло дигитална среда е създаден живописният проект „Новите икони“

В изцяло дигитална среда е създаден живописният проект „Новите икони“. Това е и първата ми изложба за 2026 г., съобщава...

Берлин

Градовете Оулу и Тренчин са готови за ролята си на европейски столици на културата през 2026 година

Оулу във Финландия и Тренчин в Словакия са готови да влязат в ролята си на европейските столици на културата през...

Петрич

Петрич посрещна първия ден на Новата година със станчинарски игри "Сурва" с над 5000 участници

Петрич посрещна първия ден на новата 2026 година със станчинарски игри „Сурва“ – един от най-ярките и обичани празници в...