Мускулният ритъм на червата може да обясни как кръвоносните съдове в мозъка работят заедно, сочи проучване

Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего са открили, че ритмичните мускулни движения на червата могат да помогнат да се обясни как кръвоносните съдове в мозъка се разширяват и се свиват заедно, се посочва в публикация в списание Physical Review Letters, цитирана от ЮПИ.
Човешкото тяло е подчинено на естествен ритъм – от цикъла сън-будуване до равномерното движение на кръвта през мозъка до сърдечния ритъм и пулса. Сега учените твърдят, че червата може да са ключът към разбирането на това как се осъществява тази сложна координация в кръвоносните съдове на мозъка.
Когато невроните в мозъка са стимулирани, малките кръвоносни съдове, наречени артериоли се разширяват, за да доставят повече кислород и хранителни вещества.
Тези съдове пулсират и често са в синхрон с останалите. В продължение на години учените са се питали как възниква тази синхронизация.
Изследователите от Калифорнийския университет се обърнали за отговори към храносмилателната система. Те открили, че червата, които естествено се съкращават вълнообразно, за да се придвижи храната, разчитат на модел на синхронизираните трептения, които създават феномена на стълбата.
„Обединените осцилатори (генератори на трептения) си общуват едни с други и всяка секция от червата е осцилатор, който комуникира с другите секции, които се намират наблизо“, посочва в прессъобщение Масимо Вергасола, професор по физика в Калифорнийския университет в Сан Диего.
„Обикновено обединените осцилатори се изучават в еднородна среда, което означава, че всички осцилатори са повече или по-малко на сходни честоти“, продължава той. „В нашия случай те са по-разнообразни – в червата и в мозъка“, добавя той.
С помощта на математиката учените показали как близки осцилатори, независимо дали се намират в стомаха или мозъка, могат да се синхронизират един с друг, ако честотите им са подобни. Това създава подобни на стълба преходи, близки с начина, по който храната се придвижва плавно в червата.
Новите открития вероятно могат да помогнат на учените да разберат по-добре не само функционирането на мозъка, но и въпросите, свързани с храносмилателната система, които засягат движението на храната, течностите и отпадъците през стомашно-чревния тракт.