Мустаците на хобота на слоновете улесняват осезанието им, сочи проучване

Мустаците по хобота на слоновете значително подпомагат осезанието им, съобщава Ройтерс, позовавайки се на проучване, публикувано в списание „Сайънс“.
Хоботът изпълнява ключова роля в живота на слона – от взаимодействието с околната среда и другите слонове до храненето и пиенето. Близо 1000-те мустаци, които го покриват, имат съществено значение за тактилната обратна връзка.
Новото изследване разкрива особеностите на тези мустаци, които осигуряват на най-големия сухоземен бозайник изключително чувствително осезание – компенсиращо дебелата кожа и сравнително слабото зрение. Резултатите показват, че мустаците на слоновете притежават характеристики, които ги отличават от тези на други бозайници, като мишки и плъхове.
„Слоновете непрекъснато изследват средата си чрез мустаците, търсейки храна и поддържайки социални контакти“, казва Андрю Шулц, докторант по биомеханика в Института „Макс Планк“ в Германия и водещ автор на изследването.
„Всеки мустак на хобота функционира като сетивен орган, разширяващ тактилния им диапазон“, допълва той. Хоботът – комбинация от удължен нос и горна устна – е гъсто осеян с тактилни нерви. Върхът му е толкова чувствителен, че позволява на слона да усеща, захваща и манипулира предмети с размер едва няколко милиметра – например да вземе парче чипс, без да го счупи, или да обели банан.
Когато мустак докосне предмет, например клон, той се огъва и започва да вибрира. Тези вибрации се улавят от клетки, наречени механорецептори, разположени в основата на мустака.
За разлика от тези при много други животни, мустаците на слоновете не израстват отново, ако бъдат повредени или изгубени. Затова е изключително важно да издържат на сериозното физическо натоварване, на което са подложени – един слон може да изяжда до 200 килограма храна дневно.
Материалът на мустаците варира по дължината им, което означава, че усещането при контакт се променя в зависимост от мястото на допир. Ако слонът усети допир близо до върха на мустаците в лявата част на хобота, той може прецизно да насочи движението си, за да вземе например фъстък. По същия начин, ако усети контакт в средната част на мустаците, докато пъха хобота си в хралупа, може бързо да коригира движението си, да избегне препятствие и да достигне по-дълбоко до потенциален източник на храна, обяснява Катрин Кухенбехер от Института „Макс Планк“, старши автор на изследването.
Освен изключително ловките си хоботи, слоновете се отличават със сложни социални структури, развита комуникация и високи когнитивни способности, включително впечатляваща памет. „Техният сетивен свят, в който доминират обонянието, слухът и тактилното възприятие, е много различен от начина, по който ние, приматите, възприемаме средата си. Именно това го прави толкова завладяващ обект на изследване“, казва съавторът Лена Кауфман от Хумболтовия университет в Германия.