Музеят остава без млади изкуствоведи и сътрудничеството с НХА е стратегическа инвестиция, заяви в Бургас директорът на Националната галерия Анелия Николаева

„Музеят остава без специалисти с профил българско изкуство, особено за периода на първата половина на ХХ век. Всички знаем, че трябва да има обучени хора, които да поемат щафетата след нас в опознаването, управлението, изследването и популяризирането на нашите колекции“, алармира директорът на Националната галерия (НГ) Анелия Николаева по време на Международната научна конференция „130 години НХА. Традиция и съвременност“ в Бургас. В доклада си тя отправи силен призив за спешна и по-тясна колаборация с катедра „Изкуствознание“ на Националната художествена академия (НХА), определяйки институционалния диалог като стратегическа инвестиция в утрешния ден на българската култура.
Пред академичната общност в Културен център „Морско казино“ Анелия Николаева посочи, че докато в европейски контекст подобно сътрудничество се разбира от само себе си, у нас възприетите световни стандарти често остават само на теория. По думите ѝ преодоляването на инерцията е сериозно изпитание заради апатията и липсата на дългосрочна културна стратегия от страна на държавата. Тя припомни, че художественото образование и формирането на националните колекции се развиват паралелно още от края на XIX век (съответно от 1896 г. за Държавното рисувално училище и 1892 г. за Народния музей), но през годините двете институции по-скоро са функционирали успоредно, вместо в реален синхрон.
Директорът на Националната галерия изтъкна, че съвместната работа не бива да бъде спорадична инициатива, зависеща от личната мотивация на отделни ръководства, а последователна политика. Като успешен пример тя даде действащите програми с европейско финансиране, чрез които студенти от катедра „Консервация и реставрация“ на НХА провеждат дългосрочни стажове в музея под ръководството на ментори. Студентите реставрират произведения от фондовете в направления като скулптура, текстил, произведения на хартия и кавалетна живопис върху дървена основа и платно.
Николаева разясни и строгия законов регламент на това партньорство. Всяка интервенция по движими културни ценности от фонда на галерията се извършва под прякото наблюдение на правоспособен магистър, съгласно съответните наредби от Закона за културното наследство и след одобрение от вътрешния Консервационно-реставрационен съвет на музея. Академията от своя страна подпомага галерията с технико-технологични проучвания и експертизи в своите ателиета, включително чрез микрохимични анализи, стереомикроскопия и инфрачервена спектроскопия, когато в музея липсва специализирана апаратура.
Като нова, надграждаща стъпка в диалога, Анелия Николаева предложи обединяването на научния потенциал на реставраторите от НХА и изкуствоведите от музея за създаването на систематизирани бази данни за български и чужди автори. „В условията на динамична културна среда сме длъжни да преосмислим формите на комуникация. Съвместните проекти имат потенциала да създадат по-активна връзка между културното наследство, затворено в музейната витрина, и съвременните художествени процеси“, заключи директорът на Националната галерия.