Докато посетителите разглеждат с възторг скелети на животни в лондонски природонаучен музей, служителите следят с поглед екрана на компютъра, на който мигат индикатори за температурата. Благодарение на сензори във витрините те получават предупреждение в реално време, когато някой от експонатите е изложен на прекалено висока температура. Миналата година, по време на период с високи температури, екипите на Музея по зоология "Грант" откриват, че стъклен съд, в който се съхранява близо 200-годишното тяло на тигрова котка, се е пръснал под въздействието на топлинното налягане.
Чрез внимателното наблюдение на витрините в този университетски музей, основан от Робърт Едмънд Грант - наставника на Чарлз Дарвин - служителите се надяват да избягват нови щети, като идентифицират навреме експонатите, които трябва да бъдат преместени. "Тези експонати са изключително ценни за нас", казва Танис Дейвидсън, директорката на музейната колекция от 100 000 екземпляра, обхващаща основните групи на животинското царство. "Целта е да ги съхраним поне за следващите 200 години. Тази задача обаче се усложнява от нови предизвикателства, свързани с климатичните промени и продължителните периоди на високи температури в нашите помещения", допълва тя.
Според Ема Хауърд Бойд, председателка на Националната комисия за рисковете, свързани с горещините, културният сектор вече изпитва "преките последствия" на тази реалност. Горещата вълна, която обхвана Великобритания в края на юни, стана причина някои музеи и туристически обекти в Лондон временно да бъдат затворени.
От понеделник страната е обхваната от нова гореща вълна, но Британската метеорологична служба този път не прогнозира температурни рекорди. Произведенията на изкуството изискват строг контрол на температурата и влажността, отбелязва Клер Тийсдейл от Националния тръст - организацията, отговаряща за опазването на британското културно наследство.
"Климатът е по-влажен и има повече екстремни метеорологични явления. Това засяга цялото ни културно наследство", казва Тийсдейл, която отговаря за колекциите в "Крейгсайд" - имение от XIX век в североизточната част на Англия. В сградата се съхраняват r творби на британските художници Уилям Търнър и Джон Евърет Миле. Според Британската метеорологична служба шест от десетте най-дъждовни години в страната са регистрирани след 1998 г. Проблемът е, че както много други сгради, представляващи културно наследство, това имение е проектирано да издържа на "нивата на валежите от викторианската епоха, а не на тези от XXI век", обяснява Клер Тийсдейл.
През октомври 2023 г. Музеят на занаятите в Дерби претърпява тежки наводнения по време на бурята "Бабет". Макар колекциите да са пощадени, щетите по сградата надхвърлят 100 000 британски лири (около 118 000 евро), което принуждава институцията да затвори за три месеца. "Горещите вълни често завършват с внезапни наводнения заради интензивни валежи", припомня Ема Хауърд Бойд, под чието ръководство е изготвен доклад за готовността на Лондон да се справи с екстремни метеорологични условия, поръчан от кмета Садик Хан. Според Джон Калоти, преподавател по устойчиво развитие в лондонския Университетски колеж, решението не е в инсталирането на климатици, а в адаптивността на сградите. Той предлага да се използват сензори за вятър - техника, вдъхновена от "бадгирите" (вятърни кули), които се срещат предимно в страните от Близкия изток. Тези системи се монтират на покрива, за да улавят прохладния въздух от височина и да го насочват по естествен начин към вътрешността на сградата, като същевременно извеждат топлия въздух, обяснява той. Според Ема Хауърд Бойд музеите трябва да проучат всички възможности, за да се справят с климатичните промени, и да се превърнат в убежища от горещините.