Музиката е път, който трябва бъде вървян с удоволствие, каза за БТА флейтистката проф. Айля Улудере. Тя гостува в Търговище по повод концерта "Ние сме светът!" на Духовия оркестър "Васил Абрашев" днес. Като част от програмата на сцената на Драматичния театър в областния град ще излязат и млади таланти. Сред тях ще бъде Аслъ Йълдъз - възпитаничка на проф. Улудере в консерваторията в Истанбул.
Проф. Айля Улудере преподава флейта в Държавната консерватория на Университета за изящни изкуства "Мимар Синан" в Истанбул, Турция. Споделя, че е щастлива от работата си с младите хора. Категорична е, че професионалните музиканти са длъжни да споделят своите знания, умения и творчески търсения с идващите поколения. "Музиката поражда хубави чувства, мисли и въобще позитивна нагласа както сред нас, изпълнителите, така и у публиката", каза тя.
По думите й аплодисментите на публиката са водещата цел в творческия път на артиста, а пътят, докато се заслужат тези аплаузи е осеян с много труд и постоянство. "Когато едно произведение ти направи впечатление и искаш да го пресъздадеш по най-добрия начин, за да е достойно за представяне на сцената, за да го покажеш на зрителите – това е водещо в ежедневието ти. Тези желания и вътрешни пориви те отдалечават от много негативни неща", уверена е Улудере. Според нея именно начинът на интерпретиране на произведението пред публиката е възможността на музиканта да се изкаже. Сцената е неговата трибуна, изтъкна тя.
Айля Улудере има практически опит в работата с деца и в Турция, и в България. Често участва в майсторски класове в Бургас, Варна, София, Добрич. Води свои възпитаници да се представят и на фестивали и конкурси в България. Преценява, че децата навсякъде са еднакви. "Аз виждам как на детето му светват очичките в момента, когато се справи добре, когато усвои ново произведение, когато се справи по-добре отпреди пет минути - то е доволно. А ако това си можене го покаже на сцена - какво повече му трябва", лаконична е тя.
Зад всеки успех стои дълъг процес на работа и репетиции, посочва тя. Трудното в класическата музика според нея е това, че нищо не може да се изпълни само по усет, трябва да се разучи, изпълнителят трябва да даде нещо от себе си - най-малко времето си, за да може да научи някои елементи, свързани с тази музика, за да я разбере и след това да може да предаде това усещане и разбиране на публиката.
Но никое дете насила не може да го накараш да излезе на сцената, категорична е проф. Улудере. Тя обясни, че за да се съгласи, то трябва да е уврено, че се справя добре, а това изисква много репетиции - колкото повече се труди, му става по-лесно, по-бързо овладява произведението и му се иска и още нещо да разучи. Стигнем ли до това положение, е сигурно, че това дете вече е "заразено" и тогава то не си ляга вечер за сън без да е свирило на флейта.
По целия този път значима е ролята и на родителите на младите изпълнители, каза още преподавателката.
Айля Улудере изтъкна още, че дори публиката да не разбира от класическа музика, тя усеща чувството, което изпълнителят излъчва от сцената и когато е искрен, го оценява с аплодисменти.