Музиката на Щраус е жива и днес във виенските балове, каза пред БТА диригентът Владимир Кираджиев

Музиката на фамилията Щраус се свири често във Виена. И до днес в града има бален сезон от ноември до март. Вечерите са достъпни за всички, хората специално си купуват фракове и рокли и танцуват по цяла нощ. Музикантите, които са учили и живеят във Виена, знаят как да изпълняват стилово тези произведения, така че да възродят звука от XIX век. Това разказа в интервю за БТА диригентът Владимир Кираджиев, който от дълги години живее и работи в австрийската столица.
Снощи той води Оперетна гала „Митът Йохан Щраус-син” на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ в чест на 200-годишнината от рождението на композитора. Концертът изнесе оркестър „Кантус фирмус“ (Cantus Firmus). Участваха певците Верена Транкер, Мариела Хофбауер и Ханс-Йорг Гаугелхофер от Виена. 
Ето какво сподели пред БТА Владимир Кираджиев за концертния и бален живот в австрийската столица, за обучението на младите диригенти, за годишнината на Йохан Щраус-син и за своята концепция за концерта във Варна:
Какво се пази от духа на династията Щраус във Виена в наши дни? Има ли и днес подобни романтични и жизнерадостни музикални събития като баловете тогава?
- Съвременните хора са различни. Въпросът е как се изпълнява музиката на Щраус, за да действа на публиката и днес. Според мен и сега тези произведения продължават да въздействат както тогава, главно защото музикантите знаят как да възродят онзи звук стилово. Това виждате и вие в България в новогодишния концерт на Виенската филхармония. При тях всичко се получава интуитивно. Това са инструменталисти и певци, които учат и живеят там, и често изпълняват тази музика. Когато аз отидох във Виена имаше 25 оркестъра, от тях седем-осем големи, и повечето са за подобен тип произведения. Оркестрантите знаят как да свирят, а певците - как да пеят. В България сме далеч от това, валсове се изпълняват веднъж в годината и трябва да се обяснява на музикантите как да го правят.
Моята концепция в Оперетната гала „Митът Йохан Щраус-син” е програмата да бъде различна от повечето събития по повод 200-годишнината му. През 2025-а във Виена има 500 мероприятия в негова памет. В 450 от тях изпълняват хитовете, които хората са слушали, а ние свирим само произведения, които публиката не знае. Щраус-син е написал 15 оперети и една опера, а ние познаваме само три. Ние предлагаме всичко най-хубаво от непознатите в нашия концерт. Тази програма беше представена преди седмица във Виена с унгарски оркестър, дирижирана от мои студенти. До края на годината ще имаме още шест изяви в различни градове на Полша и Австрия. 
Танцуват ли сега валсове във Виена? 
- Много. През цялата година. Основните места за това са баловете. Балният сезон започва в средата на ноември и свършва в края на февруари, има поне 50 събития, организирани от различни сдружения и общества. Те са достъпни за всички, хората специално си купуват фракове и бални рокли и танцуват от осем часа вечерта до три часа след полунощ. Музиката се изпълнява от специални оркестри, точно както е било във времето на Щраус. Йохан Щраус-син е имал четири капели, които е дирижирал, пътувайки от бал на бал. Това го разказва актьорът на сцената по време на нашата оперетна гала. 
Срещате ли подобна жизнерадостна и романтична музика в съвременните композиции? 
- В средата на XIX век е имало много сериозни композитори, сътворили елитна музика, а написаното от династията Щраус минава за развлекателно, реципрочно на сегашната поп музика. Тогава са танцували валсове, а сега - диско и блусове. Разбира се времената се менят и ние знаем, че днешната поп музика не носи това, което тогава е носила развлекателната. Самото й предназначение е по-различно. Тогава хората са знаели наизуст ариите от оперетите и са си купували нотите, за да могат да ги пеят. Сега припяват песните на Лили Иванова и другите поп звезди. Тоест може да се направи сравнение, но не изцяло. 
Когато ние възвръщаме онази музика и я свирим почти в оригинал, не можем да постигнем с публиката същото, което би направила една поп звезда по време на турне, в което изпълнява аранжирани пиеси заедно с оркестър. За нас е важно обаче да бъдем исторически верни и да представим една епоха, когато за хората е имало основно това единствено развлечение - да ходят на бал. 
Има ли разлика в реакцията на публиката когато изпълнявате различни жанрове? Въздействието различно ли е?
- Има публика, която иска да слуша валсове, полки и кадрил. Те се изпълняват на местата, където се танцува, и хората очакват именно това. Оперетата почти винаги въздейства по еднакъв начин. Разликата между Виена и България е, че публиката там следи и за текста. Ние го предлагаме в оригинал в нашия концерт. Изпълнителите са австрийски певци, специализирали оперета, с много ясни гласове и дикция, и те изиграват всичко. Когато го пеят полски или български певци не се получава така, а и публиката, която не знае немски, не го разбира. Това е голямата разлика. 
Смятате ли, че изкуството може да накара хората да се чувстват по-добре, по-радостни?
- Изцяло смятам, че това е една от основните задачи на музиката и тя го постига естествено, особено когато е хубава. На „Варненско лято“ слушахме концерт на Националния симфоничен оркестър на Румъния с произведения на Бетовен, чудесно изсвирени, но тъй като това е друг вид музика, инструменталистите бяха по-сериозни. Аз казвам на моите музиканти да се усмихват, тъй като изпълняваме весели, светли творби и те трябва да предадат това на публиката. Всяка музика носи съдържанието си, затова е останала във вековете и го е предавала винаги на зрителите, а те веднага усещат какво иска да каже тя. 
Вие сте преподавател. Какво е интересно от историята на музиката за младите хора, които обучавате във Виена като бъдещи диригенти?  
- Диригентите имат до известна степен щастието, че тяхната професия няма да бъде закрита в следващите 20 до 50 години, както се случва с други. Тази музика може да я вкараш в кутията и да пуснеш записа, но тя винаги ще носи своя чар когато се изпълнява на живо. Преподавам оперно, оперетно и мюзикълно дирижиране. За младите това е много интересно, те знаят, че тези жанрове не могат без диригент. Има камерни оркестри, които свирят сами дори симфонии, но това в операта е невъзможно. Седемте студенти, които водиха оперетната гала за Йохан Щраус-син, са от различни страни. Само един е австриец, има от Южна Корея, Азербайджан, Грузия. За всички бе интересно да търсят как се постига стила на Щраус с движенията на диригента и с оркестъра.  
Владимир Кираджиев живее във Виена от 1989 г., след като е завършил Националната музикална академия в София и специализирал във Ваймар и Лайпциг при Курт Мазур, и в Сиена при Франко Ферара. От 1992 до 1994 г. е музикален директор на Vienna Residence orchestra. Работи редовно с музиканти като Анна Нетребко, Елина Гаранча, Надя Кръстева, Рафал Блехач, Андрей Корсаков и с оперни режисьори като Юри Александров и Питър Селърс. През 2008 г. поема поста главен диригент на филхармонията в Жешов, а от 2013-та е първи гост-диригент на операта в Шчечин. Гостува често на оперните театри в Рига, Грац, Комише опер и Метропол театър в Берлин, Фолкс театър в Рощок, както и в почти всички оперни театри в Полша. През 2016 г. застава начело на Камерната филхармония Веберн. Канен е и в оркестри в Япония, Китай, Колумбия и Южна Корея. Преподава дирижиране в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена.