През месец февруари броят на списание ЛИК е посветен на 130-годишнината от основаването на Националната художествена академия (НХА). Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено „130 години висше образование по изобразително изкуство“. То представя не само акценти от историята на учебното заведение, но и съвременните посоки на развитие на Академията.
Премиерата на изданието ще бъде на 26 февруари от 18:00 часа в галерия „Академия“ (ул. „Шипка“ 1, София) и ще се проведе съвместно чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и чужбина. В представянето ще се включат генералният директор на БТА Кирил Вълчев и ректорът на НХА проф. Георги Янков. В събитието ще участват също главният редактор на списанието доц. Георги Лозанов и отговорният редактор на ЛИК Яница Христова. Ще се включат и авторите в броя: доц. д-р Бойка Доневска – ръководител на катедра „Изкуствознание“ в НХА, д-р Милена Балчева-Божкова – уредник на Музейната сбирка в Академията и Свилена Челебийска-Матеева, директор „Образование, проекти и международно сътрудничество“ в НХА.
Датата за събитието не е избрана случайно – на 26 февруари 1861 г. във Виена е роден Фердинанд I – княз, а след това и цар на България, управлявал над три десетилетия и смятан за един от големите благодетели на Рисувалното училище. С негов указ на 6 февруари 1896 г. се създава Държавното рисувално училище, което през десетилетията се превръща в Академията, която познаваме днес.
„Този брой по случай 130 години от основаването на НХА ще ви отговори на много конкретни въпроси за нейната история, география и философия, за нейните практики, проблеми и постижения, за нейните фигури, контакти и планове, но ще ви въведе и в един по-общ въпрос без самоочевиден отговор: как се преподава изкуство?“, пише във въведението доц. Георги Лозанов. Сред въпросите, които той задава, е дали е възможно творческата свобода да се дисциплинира дотолкова, че да се превърне в учебни дисциплини, които да се преподават, подобно на физиката, химията, математиката или социалните науки? „Обучението по изкуства спрямо обучението по науки е двойна работа, защото студентът не само трябва да учи, но и да се научи да се отказва от наученото. За да не остане цял живот чирак, каквато е участта на много художници, минали през ателиетата на Леонардо, Рафаело, Тициан, Тинторето, Дюрер, Рубенс, Рембранд или пък дори през „Фабриката“ на Уорхол“, пише доц. Лозанов. По думите му преподаването на съвременно изкуство допълнително се усложнява и напряга интелектуално през ХХ век, когато се появява въпросът „Кой може (има право) да каже какво е изкуство?“ „Легитимната представа за изкуство вече не предхожда отделното произведение, а се включва в посланието му – изкуството и разбирането му, творчеството и интерпретацията се сближават често до тъждественост и Академията дава терен на тяхната първа среща, която така и никога не свършва…“, посочва главният редактор.
В интервю за списание ЛИК ректорът на Националната художествена академия проф. Георги Янков споделя кои са уроците, които преподавателите в учебното заведение са получили от своите учители и които се стремят днес да предадат на студентите си. „Първият е да помагаме на индивидуалността на всеки от студентите. Тоест – да разкрием неговите характерни качества и да му помогнем в посоката, която е избрал. Стремежът не е да вкараме всичките в калъп, в посока, където да изгубят своето оригинално звучене“, казва ректорът. Пред списанието той разказва как Академията ще отбележи своята 130-годишнина и какви инициативи предстоят в рамките на цялата празнична година. Той споделя с какви амбиции младите студенти прекрачват прага на учебното заведение и какви са спецификите на преподаването. Коментира и разпознаваемостта на Академията на международната карта на изкуствата, и целите, които ръководството си поставя за изграждане на връзки и сътрудничество с културни институти в чужбина. Проф. Янков разказва за Филиала в Бургас и за качеството на образованието, което не се отличава от това в столицата.
„Възвръщаемостта не се измерва единствено финансово“, са думите, с които кметът на Бургас Димитър Николов обобщава ефекта от разкриването на Филиала на НХА в града. Първата структура на Академията извън София в тогава 120-годишната история на висшето училище е открита през 2018 г. като първа крачка в дългосрочна стратегия, насочена към задържане на младите хора и развитие на икономиката на знанието, отбелязва още Николов. В интервюто той коментира още стратегическото решение за привличане на НХА в Бургас, ролята на общината в изграждането и поддръжката на материалната база, както и приноса на студентите и преподавателите към културния календар и естетическото оформление на градската среда.
В своята статия доц. д-р Бойка Доневска припомня, че „през настоящата година Националната художествена академия отбелязва 130 години от своето основаване като най-старото висше училище за изкуство на Балканите". Според нея, поставени в „телескопичния ефект“ на историческата памет, „тринайсет десетилетия може да се разглеждат и като относително кратък, и като сравнително дълъг период: кратък в сравнение с хрониката на европейския академизъм и особено значим в рамките на собственото ни духовно развитие“.
Уредникът на Музейната сбирка в НХА – д-р Милена Балчева-Божкова, прави кратки щрихи из историческата хроника на една от най-старите музейни колекции от българско изкуство, намираща се в Академията. Според нея, когато на 14 октомври 1896 г. се създава Рисувалното училище, „едва ли някой предполага какво решаващо въздействие ще има то върху изкуството в страната ни през следващите десетилетия“. Авторката посочва, че „обособяването на музейна колекция към Рисувалното училище се случва паралелно с основаването му, през онази далечна 1896 г., което я прави безспорно една от най-старите музейни сбирки на българско изкуство в следосвобожденска България“.
Отговор на въпроса „Как се преподава изкуство?“ търси Свилена Челебийска-Матеева, директор „Образование, проекти и международно сътрудничество“ в НХА. Според нея въпросът „не може да бъде разглеждан извън времето, в което живеем, нито извън институциите, които носят отговорността за художественото образование“. По думите й „най-ценният ресурс на Академията винаги е бил нейната среда – младежкият дух на студентите, професионалната солидарност и приемствеността между поколенията, както и достолепието на големите фигури на българската визуална култура, които са формирали и продължават да формират нейния облик“.
Благодарение на файлове, предоставени от архива на Българското национално радио (БНР), в списание ЛИК са поместени изказвания на редица творци – ректори на Академията през различни етапи от нейното развитие. Сред тях са Дечко Узунов, Панайот Панайотов, Александър Поплилов, Секул Крумов, Христо Нейков и Найден Петков. Те говорят за своите творчески нагласи и навици, споделят мисли за изкуството, за ролята на художника, за младите творци и мисията на Академията.
Списание ЛИК се свърза и с трима от ректорите, които са били начело на НХА от началото на XXI век – част от живата памет на творческата институция. Проф. Божидар Йонов, проф. Светослав Кокалов и проф. Николай Драчев дават отговор на въпроса „С какво искате да се запомни вашето ректорство?“.
В интервю за изданието арх. Стефан Добрев, автор на спечелилия проект за реконструкция на НХА, разказва с какво той привлича вниманието на журито в конкурса. „Моят проект се отличаваше именно с хармоничното съчетаване на сгради, съществуващи и нови – този ансамбъл, защото запазваме съществуващите сгради и построяваме нови, които са нужни за студентите и преподавателите“, казва той. Архитектът коментира предизвикателствата, през които екипът му преминава, воден от идеята да запази максимална част от облика на учебното заведение и в същото време да изгради функционални и съвременни сгради, които да бъдат в полза на образователния процес и на студентите.
В тематична хронология в ЛИК са събрани акценти от новините за НХА, публикувани през десетилетията в емисиите и бюлетините на БТА. Част от богатия архивен фонд са стотици публикации за висшето училище, което при основаването си се е наричало Държавно рисувално училище. В периода 1909 – 1921 г. носи името Държавно художествено-индустриално училище, след което става Държавна художествена академия. През 1954 година се преименува на Висш институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“. С това име остава до 1995 година. Оттогава до днес се нарича Национална художествена академия. Каквото и да е наименованието ѝ в различните исторически периоди, НХА е определяна като незаобиколим фактор в културния живот на страната.
Пред списание ЛИК един от основателите на музикалния състав „Бъндараците“, който след 1967 година ще се преобразува в рок групата „Щурците“ – барабанистът Петър Цанков, разказва за превърналите се днес в легендарни Пролетни балове, провеждани в НХА през 60-те и 70-те години. Цанков говори за онези времена, в които да свириш музика, заклеймена като „упадъчна“, носи опасност дори за живота. Той споделя обаче и защо именно Художествената академия се превръща в люлка на свободния дух, който не може да бъде подвластен на ограничения и догми.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Февруарският брой на тема „130 години висше образование по изобразително изкуство“ можете да откриете на следния линк: https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/73.