„Книгата е без аналог в нашата мемоарна литература - в 176 ръкописни страници авторът Вл. Т. Иванов (1872-1946) на основата на личен опит и наблюдения представя своеобразна история на българското образование между 1880 и 1920 г. Село по село, училище по училище, точно и добросъвестно той описва училищни сгради и пособия, заварени и дошли по-късно учители и инспектори, ученици и селски първенци. Започва със своите учители във Враца веднага след Освобождението, описва в детайли всички врачански училища, през които преминава, продължава с "ходенето по мъките" през училищата на 10 села, 5 околии и три окръга и педагогическите училища в Лом и Кюстендил“, посочи управителят на издателската къща Владислав Симеонов.
Авторът е съврeменник на шест войни и сам участник в две от тях и изключителен принос на тази житейска хроника са и човешките му разкази за Сръбско-българската и особено за Балканската война - честни, без премълчаване на комични и срамни моменти на страх и мародерства, без никаква героизация на личното му участие в спасяването на холерно болните войници на Чаталджа и Чанта. Хрониката, писана между 1917 и 1937 г., излиза на практика без редакторска намеса, със запазения стил на автора, представящ задълбочен, всеобхватен и критичен поглед върху българския живот в края на 19 и началото на 20 век, информират от издателството.
Книгата е със снимков материал и всяка част започва с фотокопие на началната и́ страница, изписана с равен и красив почерк. Правнукът Владислав Симеонов е успял графично да постави акцентите на автора и така по-отчетливо да изпълни завещанието на прадядо си, допълват от издателската къща.