На 30 юни 2024 г. преобладаващото мнозинство от православните вярващи у нас искрено се радваха на избора на патриарх Даниил, каза за БТА богословът проф. д-р Иван Желев по повод навършването на две години от избора на българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.
Проф. д-р Иван Желев е дългогодишен преподавател по Нов завет, богослов, общественик, публицист, църковник и автор на рубриката „Православен календар“ на Българската телеграфна агенция.
На днешния ден преди две години тогавашният Видински митрополит Даниил беше избран за български патриарх и Софийски митрополит. Тъй като патриархът ръководи и епархията (църковната област) на столичния град, той беше избран едновременно и за Софийски митрополит. Тази система е в сила за почти всички православни църкви по света, поясни проф. Желев.
Патриарх Даниил и като викарий (помощен епископ) на Неврокопския митрополит (2008-2010 г.), сетне и на митрополита за САЩ, Канада и Австралия (2010-2018 г.), а и като митрополит на Видин (2018-2024 г.) показа добри управленски качества, затова не беше голяма изненада неговият избор на най-високия пост в Българската църква. Вярно е, че имаше известна изненада, защото църковните „изборджии“ планираха друго развитие на избора, но патриаршеският избирателен църковно-народен събор си свърши работата по закон и по съвест. А системата на балотажа постави нещата на правилното им място, коментира проф. Иван Желев.
Той отбеляза, че на 30 юни 2024 г. преобладаващото мнозинство от православните вярващи у нас искрено се радваха на избора на патриарх Даниил и бяха щастливи, че един доказал се архиерей застава начело на родната ни Православна църква. Защото го знаеха като човек, който е чист по живот, истински духовник по убеждения, много деен и работлив човек, не жали сили в стремежа си да послужи на духовното издигане на поверените му православни християни, допълни богословът.
„Аз имах честта да познавам патриарсите - Кирил (1901-1971 г.), Максим (1914-2012 г.) и Неофит (1945-2024 г.). Всички те имаха своите високи качества и достойно заемаха отговорния пост. Но естествено бяха различни по стил на работа, така както всеки ръководител, а и всеки човек е различен. При патриарх Даниил впечатлява неговият стремеж да бъде постоянно сред хората. Той служи в църквите много често - и сутрин, и вечер, посещава не само градовете на голямата епархия, която обхваща, освен София и Софийска област, още Пернишка и Кюстендилска област. Патриархът много често служи и в църквите по селата на тези области, задължително проповядва след всяка служба, а обича и да разговаря с хората, които винаги се радват да общуват с висшия духовник, имат и въпроси към него. Не зная дали хората от екипа на патриарха правят някаква статистика, но съм убеден, че патриарх Даниил вече е поставил своеобразен рекорд по чести патриаршески богослужения. А богослужението, особено светата литургия, е сърцевината на религиозния живот на християните. Това се цени високо от хората и затова те винаги се стичат многолюдно на патриаршеските служби, каза проф. Иван Желев.
По думите му прави впечатление, че патриарх Даниил добре се подготвя и за проповедите, които произнася. Защото самите богослужения се провеждат по стандартни текстове, но проповедта, тоест живото слово на всеки свещенослужител изисква той да се подготви както с поясненията върху библейските текстове, така и със съдържанието на даден празник или с живота на празнувания светец, нужно е да се цитират текстове, изказвания, съвети да духовни авторитети в Църквата, обясни проф. Желев.
Според богослова патриархът показва добър усет и в кадровата политика на епархията, макар това да е твърде деликатна област във всяка една институция. Но той държи кандидатите за дякони и свещеници да са добре подготвени, да имат ясно виждане за бъдещото си служение, за да бъдат не наемници, а добри пастири на духовното паство. Колко е важен този въпрос е показал Сам Господ Иисус Христос, Който е разказал в тази връзка притчата за добри пастир: той „полага душата си“ за овците, докато наемника не го е грижа за овците.
„Като съвременен и начетен духовник, патриархът изключително много цени образованието и особено религиозното. Говоря не само за онова в семинариите и богословските факултети и катедри, а и религиозното образоване на целия ни народ. Всички сме наясно, че в това отношение дефицитите ни са огромни. Затова патриарх Даниил от самото начало на своето служение във Видин се зае с начинания в тази насока, а като патриарх всички знаем за настояването му да се въведе предметът „Религия“ като задължителен. Въпросът е доста сложен или, ако щете, усложнен от някои хора. И ако в съседна Румъния, с която имаме сходен, почти успореден път на развитие след политическите промени от 1989 г., този предмет се въведе веднага след промените, у нас нещата се проточиха и все още не са решени. Затова патриарх Даниил е поставил този въпрос сред приоритетите си и постоянно се стреми да убеди управляващите - парламент и правителство, да го решат положително“, каза проф. Иван Желев.
По думите му подкрепата от страна на вярващите хора у нас за въвеждането на предмета „Религия“ като задължителен показва, че патриархът не просто е на верен път. Но той фактически отговаря на тяхното желание българските деца да получават в училище основни познания върху религията, сложила своя отпечатък върху просветното и културното развитие на българския народ в продължение на близо дванайсет века.
„Наблюдавам през тези две години и действията на патриарх Даниил в областта на междуцърковните отношения. Още на втория месец след встъпването си в длъжност той беше в Албания, където имаше възможност да се срещне с представители на всички православни църкви, на първо място с Цариградския вселенски патриарх Вартоломей. Година по-късно беше на посещение в Солун, където му беше оказана голяма почит. Там той отново осъществи изключително важни срещи на най-високо равнище. Така се подготви и началото на неговите официални посещения в отделните православни църкви, наричани в църковния протокол „мирни посещения“ или „посещения на мира“ между църквите. Веднага след Рождество Христово на 2025 г. нашият патриарх беше на посещение в Цариград, както традиционно славяните наричаме великия град край Босфора. А в началото на този месец нашият патриарх отново получи покана да бъде в Имврос, родния остров на патриарх Вартоломей. Тази чест беше оказана само на българския и на румънския патриарх“, каза проф. Иван Желев.
„За двустранните ни отношения с патриаршията във Фенер това е от голямо значение, защото в Одрин и в Истанбул ние имаме български църкви за сънародниците ни там, които са потомци на нашите възрожденци и създатели на Българската екзархия - възобновената самостойна Българска църква. Според мен патриарх Даниил води правилна „външна политика“ на Църквата ни и това ще даде нови възможности за разширяване на връзките ни с балканските и с другите православни църкви в нашето сложно време. Затова нека му пожелаем здраве и нови успехи на църковното поле. Това ще е полезно за цялата ни страна“, заяви богословът проф. д-р Иван Желев.
По решение на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП), днес, на 30 юни, когато Православната ни църква празнува Събора на светите 12 апостоли, в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“ ще бъде отслужена света литургия, предстоявана от българския патриарх Даниил, по случай две години от избора и интронизацията му за предстоятел на БПЦ-БП. Това съобщиха от Българската патриаршия.
В тържественото богослужение с патриарх Даниил ще съслужат митрополити и епископи на Българската православна църква.
Видинският митрополит Даниил бе избран за български патриарх и Софийски митрополит от делегатите на Патриаршеския избирателен църковен събор, който се състоя на 30 юни 2024 г. в София. Той бе определен за патриарх след балотаж с Врачанския митрополит Григорий.