На днешната дата (по нов стил) през 1878 г. в Казанлък започват първите, макар и неуспешни, преговори за примирие между Русия и Османската империя. Това припомни за БТА директорът на Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов. Събитията се развиват скоро след повторното освобождение на града на 8 януари, а хронологията е позната на историците благодарение на изследванията на дългогодишния специалист от Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ Слави Тодоров.
Още преди падането на Плевен на 10 декември 1877 г. става ясно, че Османската империя ще бъде принудена да търси мирно решение, тъй като изходът от войната вече е предрешен и макар хронологията на тези събития да е изключително любопитна, тя остава сравнително непозната, отбеляза директорът на музея. По това време главната квартира на руския император се намира в Плевенско, но след боевете при Шипка – Шейново е преместена в Казанлък. Това става на 12 януари 1878 г., като там се установява и главнокомандващият руската армия княз Николай Николаевич. По думите на историка не е ясно дали щабът се е помещавал в Папазовата или в Ханджиевата къща, тъй като историческите сведения си противоречат.
Папазовата къща и днес е сред най-значимите сгради от периода на Възраждането в Казанлък и в нея нееднократно са пресъздавани тези събития, отбеляза д-р Маринов и напомни, че тя е свързана с известния розотърговски род Папазови, прочут не само със стопанската си дейност, но и с благотворителност и новаторски дух. Въпреки това някои източници твърдят, че преговорите са се водили в друга, вече несъществуваща сграда – т.нар. Къща на пощаджията или Ханджиевата къща.
Изворите от епохата са изключително разнообразни и тепърва подлежат на по-задълбочен анализ, тъй като включват не само руски и османски, но и френски свидетелства. Д-р Момчил Маринов разказа, че да водят преговорите от страна на Османската империя са оторизирани двама висши сановници - тогавашният министър на външните работи Сервер паша и Намик паша, който заема длъжността “пазител на държавния печат”. От страна на Русия преговорите се водят от княз Николай Николаевич, брат на император Александър II, генерал Непокойчицки, шеф на щаба на действащата армия, и Нелидов, шеф на дипломатическата канцелария към щаба. Условията, които са представени от страна на Русия, почиват най-вече на заключенията от Цариградската конференция от декември 1876 година, припомни д-р Маринов. Те настояват за автономия на българската държавност в граници, които доближават пределите на българската Екзархия, а това е една сериозна територия от българското етническо землище. Побеждаващата страна има и други искания в балкански контекст – потвърждаване на независимостта на Сърбия, нови териториални придобивки за Румъния, за Черна гора и други.
Д-р Маринов отбеляза, че още през първия ден преговорите са неимоверно трудни, предвид факта, че военните действия са все още в разгара си. "Любопитен факт е, че още през следобедните часове на 20 януари руските преговарящи информират Намик паша, че Одрин се предава без бой и е зает от руски части, а това до голяма степен отваря пътя на настъпващата руска армия към Цариград”, посочи историкът. По думите му друг интересен и слабо познат факт е, че гарнизонът на турската армия там се ръководи от Джемил паша, който е син на Намик паша. “Не е изключено това да повлиява по някакъв начин на водените преговори, които завършват неуспешно в първия ден и продължават на 21 януари. Те продължават трудно и завършват с неуспех на 21 януари, когато става ясно, че армията на Александър Втори ще продължи своето настъпление.
Д-р Момчил Маринов каза още, че друг много слабо известен факт е, че турският офицер Иззет - Фуад паша, свързан най-вече със сраженията в четириъгълника Силистра – Русе – Шумен – Варна, получава инструкции да тръгне от Константинопол за Казанлък. По някаква причина закъснява и на практика пристига, когато преговорите са завършили, и когато всички, включително и преговарящите, тръгват на юг с руската армия. Директорът посочи, че отворен за изследователите остава въпросът какви инструкции е имал, защо е закъснял и какво е щяло да се случи, ако инструкциите са били различни. Той допълни, че в написаните спомени на Иззет - Фуад паша, както и в други проучени източници, не се споменава какви правомощия е имал.
Д-р Маринов отбеляза, че около тези събития все още съществуват множество неизяснени факти и изрази надежда историята за значимите януарски дни на 1878 г. в Казанлък да се допълва и да бъде по-добре позната на изследователите и на обществото.