Малко след повторното си освобождение на 8 януари 1878 година Казанлък се явява “гореща точка” на събитията, които на практика разкриват епилога на руско-турската война. Това каза в интервю за БТА директорът на местния Исторически музей “Искра” д-р Момчил Маринов. Макар и неуспешни, именно тук на 20 януари (по нов стил) започват първите преговори за примирие между Русия и Османската империя.
Хронологията на преговорите познаваме благодарение на изследване на Слави Тодоров, дългогодишен специалист в НПМ „Шипка - Бузлуджа“. Още непосредствено преди падането на Плевенската крепост на 10 декември 1877 година става ясно, че Османската империя ще търси варианти за примирие, тъй като изходът от войната е ясен, напомни д-р Маринов. По думите му хронологията на тези събития еинтересна, но слабо позната. В този период главната квартира на руския император е в Плевенско, но след сраженията при Шипка – Шейново, тя се мести в Казанлък (12 януари 1878 гoдина) и там резидира главнокомандващият на руските императорски войски княз Николай Николаевич старши, който има основните широки пълномощия да води преговорите за примирие. Засега обаче остава загадъчен казусът дали тя е в Папазовата или в Ханджиевата къща, тъй като историческите извори са нееднозначни, посочи д-р Момчил Маринов.
И в момента Папазовата къща е една от най-представителните сгради от епохата на новата българска история в Казанлък и там са правени възстановки на тези преговори, разказа той. “Къщата е свързана с розотърговския род Папазови, който наред с многото си стопански приноси, е и пример за благодетелство, новаторство и дарителство”, разказа д-р Маринов. Къщата се свързва с тези преговори, но според някои исторически източници те не са се водили там, а в една незапазена днес сграда, която се е наричала Къщата на пощаджията или Ханджиевата къща”, отбеляза той и изрази надежда този исторически казус да бъде разрешен.
“Много са интересни изворите от епохата и може би те детайлно тепърва ще бъдат разгледани, защото освен руски и турски, има и френски източници, и палитрата е много любопитна”, посочи директорът на музея. Той разказа, че да водят тези преговори от страна на Османската империя са оторизирани двама висши сановници. Това са тогавашният министър на външните работи Сервер паша и Намик паша, който заема длъжността “пазител на държавния печат” - една много специфична позиция с големи традиции дори в по-модерната държавна история на Османската империя. “Съвременниците описват двамата като хора с много различен темперамент. Сервер паша е модерен държавник с чувство за хумор и с обиграност дори в тази тежка за Османската империя ситуация, а Намик паша е по-сдържан и мрачен”, разказа д-р Маринов. Впечатление на всички източници прави още вежливото държание на хората, които ги посрещат. От страна на Русия преговорите се водят от княз Николай Николаевич, брат на император Александър II, генерал Непокойчицки, шеф на щаба на действащата армия, и Нелидов, шеф на дипломатическата канцелария към щаба.
Условията, които са представени от страна на Русия, почиват най-вече на заключенията от Цариградската конференция от декември 1876 година, напомни още д-р Маринов. Те настояват за автономия на българската държавност в граници, които доближават пределите на българската Екзархия, а това е една сериозна територия от българското етническо землище. Побеждаващата страна има и други искания в балкански контекст – потвърждаване на независимостта на Сърбия, нови териториални придобивки за Румъния, за Черна гора и други. “Още през първия ден преговорите са неимоверно трудни, предвид факта, че военните действия са все още в разгара си. Любопитно е, че още през следобедните часове на 20 януари руските преговарящи информират Намик паша, че Одрин се предава без бой и е зает от руски части, а това до голяма степен отваря пътя на настъпващата руска армия към Цариград”, разказа д-р Момчил Маринов. По думите му друг интересен и слабо познат факт е, че гарнизонът на турската армия там се ръководи от Джемил паша, който е син на Намик паша. “Не е изключено това да повлиява по някакъв начин на водените преговори, които завършват неуспешно в първия ден и продължават на 21 януари. Те продължават трудно и завършват с неуспех на 21 януари, когато става ясно, че армията на Александър II ще продължи своето настъпление.
“Тук има още един изключително слабо известен момент. Един висш турски офицер Иззет- Фуад паша, който е свързан най-вече със сраженията в четириъгълника Силистра – Русе – Шумен – Варна, получава инструкции да тръгне от Константинопол за Казанлък. По някаква причина закъснява и на практика пристига, когато преговорите са завършили, и когато всички, включително и преговарящите, тръгват на юг с руската армия. Отворен за изследователите остава въпросът какви инструкции е имал, защо е закъснял и какво е щяло да се случи, ако инструкциите са били различни”, каза още д-р Момчил Маринов. Той допълни, че в написаните спомени на Иззет- Фуад паша, както и в други проучени източници, не се споменава какви правомощия е имал.
Д-р Момчил Маринов посочи, че има много слабо познати факти, както и много такива, които предстои да бъдат открити и доказани. Той изрази надежда историята за знаменателните събития в Казанлък през януари 1878 година да става по-позната и по-пълна.