На Йордановден източноправославните свещеници изпълняват тропара „Во Йордане крещающуса“, посочват от музей „Етър“

Всяка година на 6 януари източноправославните отци изпълняват тропара  „Во Йордане крещающуса“ на празника Богоявление – денят, в който Иисус Христос е бил кръстен в река Йордан. Това съобщава Румяна Денчева, уредник отдел „Духовна култура“ в Регионален етнографски музей на открито (РЕМО) „Етър“.
Казват, че по време на обреда небесата се отварят и на земята е триединният Бог – отец, син и дух. За християните кръщението е равнопоставено с раждането – то е границата, след която човек не само добива право на собствено име и влиза в социума, но си осигурява и вечен живот чрез вярата, посочват от музея.
„Като спомен от първото кръщение свещениците и днес извършват ритуално осветяване на водите чрез хвърляне на кръст и отслужват тържествена литургия – Велик водосвет. Те обновяват светената вода в храмовете, а вярващите си вземат от нея за вкъщи и я ползват през цялата година за лечение, „почистване“ на дома от зло и уроки по хора и добитък. С донесена от църквата свещ се запалва с „нов“ огън на кандилото в семейния иконостас, а иконата се измива със светената вода или на река. Вярва се, че дори да не е взета от храм, в този ден водата е лековита, защото сам Господ е отворил небето и я е кръстил, прибрал е демоните, обикаляли в нашия свят през мръсните дни и е изпълнил някои от добрите желания на хората. А човешките щения от време оно са свързани със здраве, берекет и любов, и празникът Водици, както българите, заради голямото място на водата в него, наричат Богоявление (Йордановден), им дава възможността да ги получат, или поне да се надяват“, обясни още Румяна Денчева.
Който иска здраве – да се окъпе или поне измие с богоявленска вода, който иска берекет – да гледа замръзва ли водата на кръста след изваждането му и има ли дебел сняг – обещание за голям комат и плодородие, който иска любов – да донесе „мълчана“ вода и да я остави под звездите, като каже желанието си. В някои региони на страната вечерта преди Йордановден е последната – трета кадена вечер, която е с постна трапеза, а на сутринта стопанката на дома меси три питки – за дома, за гостите и оставена за минувачите с менче вино, посочват от РЕМО „Етър“. 
С тези действия приключва коледно-новогодишният празничен цикъл и животът поема организирания си делничен ход в човешки, природен и космически план. Възобновяват се домакинските дейности – предене, плетене, тъкане за жените, а за мъжете – ходене в гората за дърва, по нивите или пътуване. Започват седенки, годежи, венчавки, кръщавки, ограничени и забранени през постите и празниците.
„Богоявление, както и водата, която е основна част от обредите, свързани с него, е граница – край и начало. Край на старата година, на хаоса и злото, на забрани и ограничения, които, минали през магичната вода, прекъсват. То е и началото – Нова година, Млада Бога, надежда за добруване, здраве и благоденствие, предречени от коледари, пожелани от сурвакари и оплодени от вложените човешки труд и пот. И така от векове и за векове“, каза още Денчева.
Тези, на които са им пели „Во Йордане крещающуся…” и са им дали имена Банчо, Богдан, Богомил, Божил, Божидар, Божан, Боголюб, Бончо, Борислав, Боян, Данчо, Динко, Йордан, както и женските им съответствия или Бистра, днес празнуват имен ден, посочват още от музея.