Независимо дали се възприемат като дълбоки духовни послания, литературни експерименти или антропологични метафори, книгите на Карлос Кастанеда, роден на днешната дата преди 100 години, продължават да бъдат четени и обсъждани. Перуанец по рождение, писателят остава една от най-интересните фигури в съвременната културна история и символ на творец, който никога не престава да провокира. За Кастанеда и неговото наследство разказва порталът EBSCO Knowledge Advantage.
Кастанеда става известен с книгите си, които изследват шаманизма, магията и персоналната трансформация, като централна тема е обучението му под ръководството на индианец, наричан „Дон Хуан“ — мъдър водач на автора в света на „нетрадиционната реалност“.
Карлос Кастанеда е роден на 25 декември 1925 г. в перуанския град Кахамарка. През 1951 г. той се установява в Съединените щати, а през 1957 г. става американски гражданин, след което започва университетско образование, което го отвежда в света на антропологията.
Интересът на Кастанеда към индианската култура и лечение чрез растения и шамански практики започва по време на занятия в калифорнийския университет UCLA (University of California, Los Angeles), където учи психология и антропология. Именно там се ражда идеята да изследва традиционните вярвания, които по-късно ще оформят тематиката на най-важните му творби.
След като изучава психология и антропология във висшето училище, Кастанеда започва да изследва използването на халюциногенни растения като начин да се постигнат „нетрадиционни“ състояния на съзнанието и да се придобие знание, което по-късно става централна тема в неговите творби, отбелязват от EBSCO.
През 1968 г. Кастанеда публикува първата си книга - "Учението на Дон Хуан: Пътят на знанието на един яки" (The Teachings of Don Juan: A Yaqui Way of Knowledge), която бързо се превръща в бестселър и символ на модерното поколение, търсещо нови начини за себеизразяване и духовно търсене. Тази книга, базирана на преживяванията му с мистериозния Дон Хуан, е именно произведението, което прави името му известно по целия свят. В него Кастанеда описва интересни срещи, мистични ритуали и използването на психоактивни растения като малкия кактус пейот, които според него водят до „нетрадиционни“ начини на възприятие на реалността.
Въпреки че много читатели считат "Учението на Дон Хуан" за значим принос в изследването на човешкото съзнание, книгата също така става обект на критики. Впоследствие много учени в областта на антропологията и културологията поставят под въпрос както автентичността на личността Дон Хуан, така и фактическата точност на описанието му, което води до дискусии дали творбите на Кастанеда представляват документално антропологично изследване или по-скоро литературно-философско описание на въображаемо вътрешно пътуване, поясняват от EBSCO.
През следващите години Кастанеда продължава да публикува поредица от книги, които развиват концепциите за магията, личната сила и алтернативните начини за възприемането на реалността, като сред популярните заглавия се нареждат "Една отделна реалност" (A Separate Reality: Further Conversations with Don Juan) от 1971 г. и "Пътуване към Икстлан" (Journey to Ixtlan: The Lessons of Don Juan) от 1972 г., като последната представлява кулминацията на първоначалното обучение на автора при Дон Хуан.
Книгите на писателя, от които са продадени над осем милиона копия по света и са преведени на много езици, имат голямо влияние върху движението Ню Ейдж (New Age) и популярните дискусии около темите за съзнанието, духовността и личната трансформация.
Една от по-интригуващите страни на живота на Кастанеда е неговата особеност рядко да се появява пред медиите и обществото. Той не дава интервюта и избягва публичността, което допълнително засилва аурата на мистерия около творбите и личността му.
Характерно за биографията му е мистификацията относно собствения му живот, за което спомага самият писател - често предлагайки противоречив на установените документи разказ за себе си. Кастанеда, посочват от EBSCO, често твърди, че е роден в различни градове и по различно време, дори че е живял с приемни семейства, което предизвиква допълнителен интерес и спекулации около фигурата му.
До края на живота си той продължава да пише и да привлича последователи, но също така остава обвит в загадъчност, която редовно се обсъжда от читатели и критици. Кастанеда умира на 27 април 1998 г., и дори смъртта му става известна на широката публика едва два месеца по-късно, допълват още от EBSCO.