На майка си дължа литературата, казва поетът, писател и драматург Кирил Христов, от чието рождение днес се навършват 150 години

„Смятам, че всичко най-ценно, което имам, е от майчина страна. На баща си дължа своя характер, а на майка си - своята литература", казва поетът, писател и драматург Кирил Христов, от чието рождение днес се навършват 150 години. "Майка ми изглежда да е била мистическа натура. Боледувала е от очи няколко години и, при тия условия тогава, забулвали са я с чер плат, и когато е имало слънце трябвало е да стои по цели часове така. Това я е карало да концентрира мислите си. Когато оздравяла, първото й желание било да й купят библията. И любопитното е, че момиче още, когато връстничките й ходели на хоро, тя събирала другарките си, да им тълкува библията“, допълва той.
Кирил Христов е роден на 29 юни 1875 г. в Стара Загора. Баща му е богат търговец, убит от турците през 1877 г. при опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война. Майка му произхожда от първия тогава род на Стара Загора - хаджи Йорговия, притежавал много земи, кории и чифлик. След смъртта на баща му - Кирил Христов, майка му и баба му са отведени в Одрин като военнопленници. След подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. семейството се завръща в Стара Загора. Скоро след това майка му умира от тифус. 
Учи в Стара Загора и чете с интерес произведенията на Захари Стоянов, Любен Каравелов, Христо Ботев и Иван Вазов 
Останал сирак, Кирил Христов живее при баба си и двамата си вуйчовци - генерал Абаджиев и проф. д-р Стефан Киров. Той започва училище в Стара Загора, където се обучава до трето отделение. В къщата им имало богата библиотека от български и руски автори. Кирил Христов чете с интерес произведенията на Захари Стоянов, Любен Каравелов, Христо Ботев и Иван Вазов. 
Запленен от четенето и литературата, той прави първите си опити на белия лист. „Или в осмата, или в деветата година съм бил. Спомням си първото свое стихотворение. То беше по разказа на баба ми за изгарянето на Стара Загора и изколянето на толкоз хиляди хора. Може да се смята туй нещо първа редакция на баладата "В пламъците на Стара Загора“, казва поетът пред списанието „Литературна мисъл“. 
Учи гимназия в София, заминава и за Триест да учи в Морската академия, където научава италиански език
У дома Кирил Христов слуша от вуйчо си разкази на руски език от списанието „Нива“ и постепенно сам научава езика. Благодарение на ученолюбието си, той започва да се запознава с творчеството на руските писатели, като първи от тях е Михаил Лермонтов. В началото на 1889 г. семейството се премества в Самоков, след това във Велико Търново, Русе, София. Кирил Христов записва да учи в гимназия в София, но в последния гимназиален клас заминава за Триест да учи в Морската академия. За четири месеца Кирил Христов успява да научи италиански език, чете в оригинал Данте Алигиери, Франческо Петрарка, Джозуе Кардучи и други. В Триест той пише морски сонети, лирически любовни неща, превежда Джакомо Леопарди и ги печата в списание „Мисъл“.
През февруари 1896 г. Кирил Христов се завръща в София, за да се яви на изпити и получава диплома за завършено средно образование. Същата година той издава първата си стихосбирка „Песни и въздишки“. По това време вуйчо му Стефан Киров е на специализация в Брюксел и Кирил Христов заминава при него да следва право, но остава само четири месеца, след което тръгва за Италия.
През лятото на 1897 г. Кирил Христов се представя на Иван Вазов, тогава министър на просветата, с молба да бъде назначен за учител. Той започва работа в Дирекцията на статистиката и издава втората си стихосбирка „Трепети“. В началото на 1898 г. д-р Кръстьо Кръстев от литературния кръг „Мисъл“ го изпраща в Прага. След това Кирил Христов заминава за Лайпциг, където се сближава с Пенчо Славейков и прави първите си опити в писането на разкази. През 1900 г. Кирил Христов е назначен за учител в Шуменската гимназия и получава отлични отзиви за работата си, след което се мести в Първа софийска гимназия. В София той работи в библиотеката на Софийския университет, където успява да запише и завърши право.
Живее в Лайпциг, а в Чехословакия работи като лектор по български език
През 1922 г. Кирил Христов напуска България и в продължение на осем години живее в Лайпциг, след което се премества в Чехословакия, където работи като лектор по български език.
През 1938 г. Кирил Христов се завръща в България. Поетът има издадени близо 40 книги - лирика, драма, епос, сатирична поезия, епиграми и афоризми. Автор е на поемите „В пламъците на Стара Загора“, „Иванко“, „Хоро“, „Милкана и Рале“, „Първа любов“ и други. През 1903 г. излизат неговите „Избрани стихотворения“ с предговор от Иван Вазов, а през 1917 г. – първият му сборник със статии „Бурни години“. Кирил Христов е автор и на епичната поема в три части „Чеда на Балкана“ от 1928 г. с илюстрации на Борис Денев. Той пише през 1933 г. първата българска научнофантастична драма „Откривател“.
Личната библиотека на Кирил Христов се съхранява в Столичната библиотека
Столичната библиотека съхранява личната му библиотека по негово желание, дарена през 1946 г. Колекцията включва около 800 тома книги, предимно художествена литература на български, чешки, немски, хърватски и сръбски език. Съдържа първи и редки издания на български и чужди писатели, като 260 от тях са с автографи и посвещения на Кирил Христов от Иван Вазов, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Симеон Радев, проф. Михаил Арнаудов, Елин Пелин, Андрей Протич, Калина Малина и други.
Кирил Христов умира в София на 7 ноември 1944 г.
 
/ТЖ/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: Речник по нова българска литература, с. 398; списание „Литературна мисъл“,  брой 4, 1966 г.