На „неизчезващите“ български кинотворци посветиха открит урок ученици от варненската школа „Братя Люмиер“

„Неизчезващите“ български кинотворци Иван Черкелов, Людмил Тодоров, Николай Волев и Ицко Финци бяха представени в открит урок на кино школата „Братя Люмиер“ при Общинския детски комплекс във Варна. Събитието, посветено на Деня на българското кино, се състоя в отдел „Изкуство“ в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Творчеството на артистите бе представено от учениците Божана Станева, Преслава Молдованска, Росен Бачев и Калоян Панов. 
Всеки, който се занимава с изкуство, е озарен от една божествена промисъл, защото притежава предчувствието за това как трябва да се случват нещата в живота. Колкото и някои да смятат, че изкуството не е за нашето материално време, имайте предвид, че и Васил Гендов са го питали на кой акъл е тръгнал да се занимава с кино, каза ръководителката на школата Елица Матеева. Тези деца имат отношение към изкуството и към знанието, добави тя и подчерта, че идеята на обучението е да умеят да чувстват, интерпретират и анализират това, което са гледали, а подготовката е направена през ваканцията. 
Всеки от творците бе представен с кратка видео визитка, подготвена от Матеева. В първия урок за Николай Волев публиката видя откъси от филмите „Маргарит и Маргарита“ и „Да обичаш на инат“, както и от интервю с режисьора. Матеева припомни, че Волев е гостувал във Варненската библиотека за премиерата на книгата си „Девствената проститутка“ на 15 май 2018 г. Преслава Молдованска разказа за различните професии, които е упражнявал режисьорът, преди да се захване с кино. В ранните си години той е тухлар, берач на зеленчуци и тютюн, работи в „Балкантурист“, след това бяга в Англия и там е общ работник. Започва сам да режисира, продуцира и разпространява филмите си на 30-годишна възраст. Ученичката изтъкна, че той представя различните лица на любовта, включително като форма на протест срещу социалната несправедливост, както и че съхранява вярата си в идеите и ценностите си и остава чист в свят, който контролира и налага корекции. 
Книгата на Ицко Финци бе във фокуса на представянето на Калоян Панов, а видеото за актьора показа негови изпълнения на цигулка и акордеон в спектакли и концерти, както и из филма „Закъсняло пълнолуние“. Той играе в голяма част от творбите на режисьора Едуард Захариев, бе припомнено на срещата. Калоян е впечатлен от споделените в книгата 12 „закона“ за актьорската игра. Според него най-запомнящ е образът, който Финци прави във „Вилна зона“, защото героят му не изпъква, а е реален и истински човешки, както трябва да бъде с всички персонажи. 
Людмил Тодоров бе представен с филмите „Бягащи кучета“, „Приятелите на Емилия“ и „Любовното лято на един льохман“. Бе припомнено, че двамата с Иван Черкелов са от първия клас на Георги Дюлгеров и започват своя творчески път в труден период за българското кино през 1990-те години, когато няма пари за продукции. И двамата, според Божана Станева, се занимават с идентичността, личността, душевното и ги съпоставят с времето. Тя смята, че търсещият човек присъства в лентите на Тодоров с посланието за смисъла да творим и да оцеляваме в съвремието. Нейният фаворит е „Бягащи кучета“, защото й е подсказал, че докато търсим решение, животът си минава, и затова трябва да действаме, дори да смятаме, че не сме прави. 
Към портрета на Черкелов Росен Бачев добави информация, че през ранните 1990 години, когато почти няма филмопроизводство у нас, не е подкрепен проекта му „Щъркелът“, но малко по-късно продуцират „Търкалящи се камъни“, а после следват „Стъклени топчета“, „Обърната елха“, „Семейни реликви“. Любимият му филм на режисьора е „Раци“ заради силния сюжет, в който героите от ловци се превръщат в жертви на по-силните на деня. Ученикът обърна внимание на присъствието на водата като символ на пречистване във филмите на Черкелов, който е последовател на Кришна съзнанието. Публиката видя откъс от репортаж за заснемането на последния филм на твореца – „Не влизай в пререкание с персонала на банята“.