На Първата световна война посвещава най-силните си стихове поетът Айзък Розенберг, от чието рождение се навършват 135 години

Английският поет Айзък Розенберг, от чието рождение днес се навършват 135 години, остава в историята с проникновените си стихове, посветени на Първата световна война. Той загива на фронта едва на 27 години, оставяйки малко по обем, но запомнящо се творчество, пише специализираният портал Poetry Foundation.
Критиците дълго време спорят за мястото на Розенберг в литературния канон. Някои го смятат за незначителен поет, чийто живот е приключил твърде рано за истинско величие; други твърдят, че последните му стихотворения демонстрират оригиналност и дълбочина, които биха могли да го поставят сред най-важните писатели на неговото поколение, ако беше живял по-дълго, посочват от Poetry Foundation.
Родителите на Айзък, Барнет и Хана Розенберг, са еврейски имигранти от Русия, които се установяват първо в Бристъл, а по-късно преместват семейството в лондонския Ийст Енд. Там Розенберг израства в гъсто населената, бедна еврейска общност на столицата. Розенберг проявява артистичен талант отрано. Финансовото положение на семейството му го принуждава да напусне училище около четиринадесетгодишна възраст. Започва да работи като чирак на гравьор, занаят, който не харесва, но продължава да подхранва любовта си към рисуването и живописта във всеки свободен момент.
Артистичният потенциал на Розенберг привлича вниманието на покровители, които помагат за спонсорирането на образованието му в училището по изкуства „Слейд“, една от най-влиятелните художествени академии на своето време. В тази школа ценят индивидуалността и оригиналността повече от техническия блясък и тази философия оформя артистичното развитие и на Розенберг.
Въпреки че получава художествено образование, амбициите на Розенберг скоро се насочват към поезията. Макар ранните му произведения да показват влиянието на романтизма - особено на сънародниците му Шели и Кийтс - те също така разкриват сериозна, морална чувствителност и инстинкт за ярки образи, посочват от Poetry Foundation.
Първата творба на младия поет, Night and Day („Нощ и ден“, 1912 г.), е отпечатана за негова сметка. Втората книга, Youth  („Младост“, 1915 г.), отново е самофинансирана. По-късно критиците отбелязват, че езикът в тези ранни стихотворения, често възвишен и декоративен, понякога по-скоро размива, отколкото да изостря емоционалния ефект, който се стреми да постигне.
Животът и писането на Розенберг се променят рязко с избухването на Първата световна война. Въпреки че не изпитва патриотичен ентусиазъм, той се записва в британската армия, мотивиран отчасти от финансова нужда и отчасти от убеждението, че е по-добре да се изправи срещу войната директно, тъй като не може да избегне нейните последици.
Розенберг служи като пехотинец на Западния фронт между 1915 и 1918 г., където суровите реалности на окопната война променят както ежедневието, така и изкуството му. От Poetry Foundation отбелязват, че въпреки че Розенберг често е причисляван към военните поети, самата война не е била основната му тема; по-скоро тя е била сила, която е разкрила и засилила по-широките морални и духовни проблеми, вече присъстващи в творчеството му.
Сред калта, изтощението и опасността, Розенберг продължава да пише, често композирайки стихотворения в кратката тишина между задълженията или в писма, изпращани до вкъщи. Неговите военни стихотворения бележат драматична еволюция в стила и перспективата. Гласът му става по-остър, по-оригинален и дълбоко свързан с бруталната действителност наоколо. В същото време Розенберг се връща често към еврейските си корени, използвайки старозаветни образи и морални рамки, за да изрази както ужаса, така и човечността, на които е бил свидетел, уточняват от Poetry Foundation.
Военните стихотворения на Розенберг показват забележителната му способност да се изправя срещу страданието без сантименталност. Неговите образи са сурови и често обезпокоителни, но винаги хуманни. Те разкриват човек, решен да разбере насилието, което го заобикаля, а не просто да го изтърпи. Независимо дали изобразява странното затишие преди атака или тихото достойнство на войниците, понасящи трудности заедно, Розенберг подхожда към войната със смесица от реализъм и надежда.
За съжаление, животът на Розенберг приключва, преди гласът на поета да може да се разгърне напълно. Той е убит в бой на 1 април 1918 г. във Франция на двадесет и седемгодишна възраст. Смъртта му прекъсва кариера, която едва започва да намира своето място в съвременната литература.
Според някои критици Розенберг вероятно е бил на прага на създаването на монументален стил - такъв, който би могъл да се изправи редом с големите модернисти - ако беше преживял войната. В крайна сметка наследството на Розенберг се основава на кратък, но ярък принос към английската поезия. Стиховете на Розенберг продължават да се открояват със своята яснота, състрадание и оригиналност - трайно свидетелство за автор, намерил истинския си глас в най-трудните исторически времена, обобщават от Poetry Foundation.