На първо място трябва да обичам музиката, която свиря, и тя да има смисъл за мен, каза за БТА германският виолончелист Кристофър Херман

На първо място трябва да обичам музиката, която свиря, и тя да има смисъл за мен, каза в интервю за БТА германският виолончелист Кристофър Херман. Той, заедно с гръцката си колежка Елеана Пицикаки (канун), ще се включи в международния музикален фестивал Jam on the river в троянското село Дебнево с концерт на 31 юли. Освен майстор на челото, Кристофър Херман е композитор, мултиинструменталист и интердисциплинарен артист. Изнасял е концерти в САЩ, Великобритания, Румъния, Австрия, Франция, Швейцария и Италия и др.
„Понякога това води до интерпретации, които не са точно това, което е написано, но въпреки това свиря музиката така, както аз я чувам – защото иначе просто не бих изпълнил творбата“, допълни той.
Изпълнителят разказа, че пътешествието му с виолончелото започва, когато е на 12 години. Когато е на 13 или 14, чува концерта за цигулка на Менделсон и решава, че следващият инструмент, с който ще се занимава, ще е цигулка. „Но, както всички знаем, стигнах до инструмент с далеч по-голям размер. Обичам инструментите с по-нисък регистър – освен виолончелото, също бас кларинет и контрабас. Обожавам да свиря „подвижна бас линия“ (walking bass) на челото в някои от проектите си“, посочи той. По думите му голямата сила на челото е точно в това, че може да бъде използвано като всякакъв инструмент. 
Може да звучи като малък бас, като джаз саксофон, да имитира инструменти като дудук или гъдулка, може да звучи като флейта… и не на последно място – може да звучи като чело…, което само по себе си е невероятно, допълни Херман.
Той разказа, че преди две години решава да има два часа „праймтайм“ само за себе си и челото - без други инструменти, без други музикални задължения. „Свиря това, което искам да науча за себе си, независимо какво трябва да подготвям за следващия концерт. Основната цел е да се чувствам по-спокойно с инструмента си. Всичко останало идва после. Репетициите обаче могат да варират много“, посочи изпълнителят.
„За мен най-силните впечатления идват от отделни хора, а това няма нищо общо с националността им“, разказа известният музикант. Фестивалът Jam on the river, на който скоро ще участва, свързва най-вече с Вероника Тодорова. „Тя е една от най-силните и вдъхновяващи личности, които съм срещал както в музикалния си, така и в личния си живот. И обожавам публиката тук като цяло“, каза той. Според Херман, който прави стотици концерти годишно, точно българската публика го е изненадвала най-силно с реакциите и връзката си с музиката, дори повече в Дебнево, отколкото в Банско.
Музикантът разказа, че има две собствени произведения, които винаги се опитва да включи, когато свири соло чело и определя като свои музикални визитки. Едното е посветено на сестра му – Dinah, а другото се казва Erwachen und Verwehen. От други композитори, ако става дума за соло чело, това са Първата сюита на Бритън или Сонатата за чело от Кодай (Zoltan Kodaly).
Виолончелистът разказа, че е голям почитател на Шуберт и Бенджамин Бритън, но влияние му оказват и безброй други музиканти и композитори като Али Акбар Хан, Чарли Паркър, Бьорк, Крис Потър, Мишел Портал, Бил Фризел, Джулиън Лейдж и др.
Като своя най-голяма и вече осъществена музикална мечта определя това да прави музика с хора, които я обичат толкова, колкото и той самият. „В момента съм много щастлив с музикантите около мен. Голям фен съм на Мишел Портал и Бьорк, но не знам дали подобно сътрудничество би сработило“, каза още виолончелистът.
Съветът му към младите музиканти е да работят здраво за това, което обичат, но да не се изчерпват докрай.
БТА е официален медиен партньор на фестивала Jam on the river за втора поредна година.