На строителни загадки и жертвоприношения за духовете, пазещи домовете, са се натъкнали археолозите в Солницата край Провадия тази година

На строителни загадки и странни жертви за домашните духове са се натъкнали през тази година археолозите, които работят в праисторическия комплекс Солницата край Провадия. За откритията през лятото БТА разговаря с ръководителя на разкопките акад. Васил Николов.
През тази година археолозите са започнали по-активно да работят върху надгробната могила, натрупана върху праисторическото селище. Тя е от началото на римската епоха и е огромна - насипът е висок 13 метра, а основата й е около 80 метра, посочи акад. Николов. Според него става дума за няколко могили, които с времето са обединени в една. Не сме стигнали до гробни комплекси, уточни археологът.
По думите му през този сезон екипът на практика е положил усилия да подготви работата си за следващата година, когато ще проучва и двете постройки на тракийски аристократ, разкрити в северозападната част на могилата. Те са били частично унищожени през Късната античност и би било добре да бъдат не само проучени, а консервирани и поне донякъде реставрирани, посочи акад. Николов. Според археолозите тракийският аристократ се е заселил върху праисторическото селище, като в южната част са разкрити светилище с обредни ями. След смъртта му, а може би и кончината на наследниците му, е образуван този огромен насип, посочи археологът. 
Масивните постройки, открити при разкопките, са били с каменни основи и стени от кирпич. Според Васил Николов са от края на първи век преди Христа или от първи век от нашата ера, но по-скоро са от преди раждането на Спасителя. Постройките са били луксозни, масивни, със светло измазване от вътрешната страна. Акад. Николов уточни, че планът е през следващата година екипът да навлезе в могилата, както и да проучи подробно разкритите останки от двете къщи. За собственика им археологът посочи, че със сигурност е бил пак свързан със солното производство. Бил е много богат човек, а доказателство за това са намерените фрагменти от гръцка керамика, която е била много скъпа за времето си. Освен това и разкритите обредни ями са с богати жертвени дарове.
Все пак праисторията остава основна цел на екипа на акад. Николов. През тази година той е работил в южната страна на древната селищна могила, където има останки от къщи, основно двуетажни. Проучвана е квадратна постройка с много дълбоки траншеи, вероятно сред последните в селището от самия край на халколита, когато са започнали климатичните промени и мястото е било напуснато. По думите на Николов странното в къщата е, че е с много дълбоки основи. Виждат се дупките от дървените стълбове, които са носели конструкцията. Подобно на другите сгради и тя е била вероятно двуетажна, такива траншеи обаче намираме за първи път, каза археологът.
И през тази година при проучванията на постройките са намерени доста находки. Открихме много красиви керамика, реставрирахме част от нея, посочи акад. Николов. Тъй като основното занимание на древните е било солното производство, те са били богати хора и са обичали живота, били са естети, с богата материална култура. Археологът е категоричен, че част от керамиката е правена в района. Той смята, че жителите на комплекса едва ли са имали достатъчно време да се занимават с изработване на съдове, а по-скоро са ги поръчвали на занаятчии от населените места в околността. Обитателите на праисторическия комплекс – предполага се около 400 души заедно с децата, са имали достатъчно грижи с производството на сол, поддържането на отбранителните съоръжения, с отбраната на селището. На практика праисторическото селище оборва теорията, че наемният труд се е появил по времето на капитализма, с усмивка каза акад. Николов. Според него древните производители на сол са разчитали на работна ръка от околните села. Разбира се, плащали са им със сол.
Разкопките през отминалия сезон отново са потвърдили, че укрепеното праисторическо селище е било периодично нападано. Археолозите са намерили много върхове на стрели, които доказват, че е имало достатъчно апетити към печелившия бизнес. Няма доказателства селището да е било превземано. Ясно е, че в него е имало вътрешно диференциране на родове, със сигурност поне два, посочи Николов. По думите му това е видно и в съоръженията за добив на сол. Всеки род е имал своя част и вероятно си е продавал стоката. Археологът коментира, че разкритията за праисторията оборват още една теория – кога човекът е получил усещане за собственост. Личната собственост – не частната, се появява по това време, е мнението на акад. Васил Николов.
При проучванията на къснохалколитните къщи – средата на 5-о хилядолетие преди Христа, през тази година археолозите са се натъкнали и на уникални строителни жертви. Тогава хората са били свързани с природата, а когато са се заселвали някъде, мястото първо е било ограждано, изоравал се е един вид магически кръг. Археологът уточни, че при градеж на къща бъдещите й обитатели са искали да бъдат в съгласие с домашния дух - охранител на мястото. По тази причина, за да го умилостивят, са му принасяли жертва. Вярвали са, че така той ще ги приеме и ще охранява дома и семейството. Жертвите не са били човешки, а предметни, храна, животни. 
За пръв път тази година археолозите са открили къща с няколко строителни жертви. Какво е наложило това, не е ясно, явно казусът е бил сложен, посочи акад. Николов. По думите му едната жертва е череп – вероятно на елен и един рог, положени са още керамични съдове и една кремъчна брадва. На друго място археолозите са открили красиви керамични съдове, на трето – костите на куче и над 20 кремъчни артефакта, три малки каменни длета и брадвички. Къщата е еднофамилна, не се знае защо са били нужни толкова много строителни жертви, посочи археологът. Той самият за пръв път вижда подобно нещо.
Традиционно хората са поставяли строителните жертви и са вдигали къщата отгоре, а в този случай освен че предметите са многобройни, мястото е почистено и с огън, което също е изключение, посочи археологът. При разкопките той и екипът са били озадачени и от строителна жертва, поставена в пода на друга къща. Фигурата представлява глава с уши и две дупки. Изобщо не е ясно какво изобразява, прилича на сърдито човече, като днешните емотикони, посочи акад. Николов.
Другото нещо, което археолозите са разкрили през тази година, е как древните са използвали червената охра. С нея са украсявали съдовете, а понякога са рисували и по стените. За пръв път става ясно, че охрата първо е била смилана, след това разтваряна, вероятно във вода, а сместа - наливана в калъпчета и оставяна да изсъхне. Така хората са получавали нещо като съвременните тебешири. Тях са ползвали, за да рисуват и украсяват. Васил Николов посочи, че при разкопките на къщите са намирани фрагменти от своеобразни стенописи, но за съжаление твърде раздробени и не е ясно какво са изобразявали линиите.
Една от големите загадки за ръководителя на проучванията в Солницата остава как древните са правели къщите си, какви са били сглобките, които са ползвали при строежа им, особено като са има предвид, че сградите са били дву- и триетажни. През настоящата година археолозите са продължили да проучват пещ, която се е намирала на втория етаж в една от сградите в комплекса. Само тя е тежала над тон. А и без наличието на пещта пак не е ясно как е издържала конструкцията на тежестта, тъй като подовете са били измазвани всяка година с нов пласт глина, като някъде броят им надминава 50. Ученият посочи, че е питал съвременни инженери как смятат, че са се справяли колегите им отпреди 7 хиляди години, но все още не е получил отговор.  
За сметка на това е разкрита мистерията на странни кръгли съдове с неясно до сега предназначение. Те са орнитоморфни, от едната страна с нещо като чучур. Николов разбира предназначението на странните съдове, когато прочита две публикации отпреди век, свързани със строежа на фабриката за сол край Провадия. Съоръженията на древните са били големи, произвеждали са до пет тона сол, а с помощта на загадъчните съдове, на които са поставяли дървени дръжки, хората са доливали разсол, за да добиват качествен продукт.
Провадия-Солницата е уникален паметник за европейската праистория, подчерта акад. Васил Николов. Поради тази причина екипът акцентира не само върху разкопките, но и върху социализацията на обекта, полага усилия за консервацията и реставрацията на намереното. Това е действащ археологически обект, но приемаме посетителите, развеждаме ги, разказваме им, посочи Николов. Допълни, че в Солницата има още много работа, тя крие твърде много информация, която е безценна и трябва да стане достояние на съвременниците.
Праисторическият комплекс Провадия-Солницата е най-старият солодобивен център в Европа (5600 - 4350 г. пр. Хр.), който се е превърнал в първия праисторически градски център на европейския континент. Акад. Николов уточни, че вече е подписан документ и предстои създаването на нов европейски културен коридор, който ще представя историческите солодобивни центрове. По думите му българската Солница е най-старият паметник от тази верига, която обединява обекти от Полша, Румъния, Сърбия, Унгария, Германия, Франция, Италия. Проектът ще се реализира в партньорство с Института за културните коридори в Люксембург, които са под егидата на Съвета на Европа. Според акад. Николов новият европейски културен коридор може да стане факт до две години.