„На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил…“, казвал изявеният художник, карикатурист, писател хуморист и журналист Райко Алексиев, от чиято кончина днес се навършват 80 години.
Райко е като копир-апарат. Каквото види на улицата, веднага го претворява. Сяда и веднага започва да работи, без да преработва никога. Думите са на актрисата Весела Алексиева и са по повод работата на съпруга ѝ Райко Алексиев по издавания от него вестник „Щурец“.
Райко Алексиев е автор на първия български рисуван филм, на първите фотоколажи в българския периодичен печат, на първия вестник с нечуван за времето си тираж от 50 000 екземпляра – „Щурец“. Той е инициатор на първата галерия на Съюза на българските художници в София.
Алексиев е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик. Талантът му се проявява още в прогимназията, когато нарисувал сполучлива карикатура на директора на училището. Първата си карикатура публикува, когато е 15-годишен във в. „Въртокъщник“. На 16-годишна възраст става редовен сътрудник на „Българан“ и в. „Смях и сълзи“. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и учи рисуване като извънреден студент в Художествената академия в София.
Първата си самостоятелна изложба с рисунки и карикатури прави през 1914 г. Участва в Първата световна война като военен художник, където на фронта през 1915-1916 г. рисува цикъл от рисунки, които представя в София в самостоятелна изложба „Картини и скици из Македония“.
ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ РИСУВАН ФИЛМ
Райко Алексиев е автор на първия български рисуван филм. Прожектиран е през декември 1915 г. в кино „Модерен театър“, а съобщението за него във вестника от софийското общинско управление и немско-българското бюро гласи: „ За първи път български карикатурен филм, изработен от Райко Алексиев“. Той е бил придружен от коментар на хумориста Стоян Миленков, който пояснявал филма и декламирал злободневни куплети.
Името на Райко Алексиев се свързва с многобройните псевдоними, произлизащи от хумористичните му герои: Генчо Завалията, Гуньо Гъсков, отец Тарапонтий, Тома Черни и други, но най-често се подписва с Фра Дяволо.
Автор е на стихотворения, сатирична публицистика, смешни случки, „мъдрости“, „закони“, „прилики и разлики“ и на над 5000 карикатури с остра политическа и обществена ангажираност. Прави проекти за пощенски марки, рисува проекти за корици на списания и книги, на пощенски картички, изготвя емблемата на Военновъздушните сили. Участва със свои картини и пейзажи в общи изложби. Негови хумористични произведения се четат по радио „София“.
Райко Алексиев е редактор на хумористичните списания „Барабан“ (1908-1921), „Смях“ (1911-1915), „Людокос“ (1913-1914), „Българан“ (1916-1924), „Маска“ (1924-1927), във в. „Зора“ (1919-1944) и др.
След Първата световна война заедно с Йордан Мечкаров – тогава председател на Съюза на писателите, купуват къщата на д-р Серафимов и създават Дом на изкуствата – привлекателен център за културните дейци и средище на интелектуалния елит на София по това време. Дълги години Райко Алексиев е години председател на Дома на изкуствата.
През 1925 г. участва заедно с педагога Марин Влайков и Димитър Подвързачов в съставянето на читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение. Читанките са богато илюстрирани от художника. Той е привлечен в комисията на Министерството на народното просвещение за изработването на програми за обучението по рисуване, ръчна работа и ръкоделие.
ВЕСТНИК „ЩУРЕЦ“
Афинитетът към шаржа и сатирата Райко Алексиев реализира в издавания от него вестник „Щурец“. Първият брой излиза на 24 декември 1932 г., като тиражът му е 1900 екземпляра. Той има такъв успех, че е допечатан още два пъти. Във вестника той публикува карикатури, шаржове, фейлетони, игриви известия, коментари, поименни закачки, апострофи и каламбури. За вестника са сътрудничили Димитър Подвързачов, Тома Измирлиев, Добри Немиров, Ст. Л. Костов, Трифон Кунев, Змей Горянин (Светозар Димитров), Димитър Талев, Елин Пелин. Сред художниците сътрудници на вестника са били Стоян Венев, Александър Добринов, Илия Бешков, Никола Тузсузов и др. За пръв път в българския периодичен печат се появяват фотоколажи, които са собственоръчно изработени от Райко Алексиев. Вестникът достига небивал за времето си тираж – от 1900 екземпляра за 1932 г. до 50 000 в края на съществуването си. Последният брой на вестника излиза на 8 септември 1944 г.
ПЪРВАТА ГАЛЕРИЯ НА СБХ В СОФИЯ
Въпреки че не е завършил Художествената академия, Райко Алексиев не само става член на Съюза на българските художници, но и неколкократно е избиран за председател на творческата организация през 30-те и 40-те години на ХХ век. По инициатива на Райко Алексиев Съюзът на българските художници се сдобива с първата си галерия в София.
Автор е на книгите с разкази и фейлетони „Душеспасителна книжица“ (1918), „Жалостиви случки“ (1929), „Генчо Завалията“ (1934), „Клюката“ (1935), „Хорски уста“ (1937) и др.
След 9 септември 1944 г. Райко Алексиев отказва да напусне страната, смятайки, че няма от какво да се бои, тъй като дори се е случвало да подпомага финансово свои приятели със социалистически възгледи.
На 11 септември 1944 г. е арестуван в писателското кафене на бул. „Цар Освободител“. В продължение на няколко дни той е малтретиран в училището на слепите, което е превърнато в следствено отделение, като дори и преместването му в болница не успява да го спаси. Издъхва на 18 ноември 1944 г.
През 1945 г. Райко Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от шести състав на Народния съд, който разглежда делото, по което са подсъдими писатели, художници и журналисти. Присъдата е отменена след 1990 г. Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“, а през 2002 година на негово име е учредена национална литературна награда за хумор и сатира, връчвана от Община Пазарджик.
/ ГН
/АЯ/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: в. АБВ, бр. 51, 18 декември 1990 г., в. „Литературен форум“, приложение „100 години от рождението на Райко Алексиев“, 3 март 1993 г., в. „Дума“, бр.78, 9 април 1994 г., в. „Век 21“, бр.45, 15 ноември 1994 г., Голяма българска енциклопедия, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011, с. 47, https://bulgarianhistory.org/rayko-aleksiev-smurt/