На жената посвещаваме месец март, каза д-р Ирина Димитрова от музей „Етър“

На жената посвещаваме целият месец март, каза д-р Ирина Димитрова, главен уредник  „Бит и поминък“ на Регионален етнографски музей на открито „Етър“. 
„Именно на нея – на майката и на жената намислихме в музей „Етър“ да посветим този изпълнен с обрати и изненади месец март. Месецът, в който единствената сестра на единадесетте месеца ту се люти, ту се радва, ту плаче, ту разцъфва като пролетно кокиче в нежна усмивка. Ама знае Марта на кому какво да прати – кога силни бури и хали ще завърти, кога благодат ще изсипе от небето. Затова и народът ни я почита – на 1, на 9 и на 25 март. И тя, като жената в съвременния свят, се бори за мястото си сред силните. На тях – на силните и непокорни жени, каквато е Тонка Обретенова, е посветена изложбата ни: „Така извоювахме свободата“. За силата на тази жена всеки българин знае. Прочитал е и думите ѝ, че най-милото – децата си, би обрекла отново и отново на Свободата. Лични вещи на тази велика българка, пазени в съкровищницата на Регионален музей – Русе, са предоставени за експониране само за 10 дни – от 27 февруари до 9 март на ниво 3 в Музейния център“, каза още д-р Ирина Димитрова. 
Жената е нежност и сила. Жената е вяра и любов! Жената е чувствената прелъстителка в свенливостта на девойка. Тя е ръката, която люлее люлката на новия свят и изгаря на клада за неговото бъдеще. Тя умее да приласкава, знае как да избърше сълзите на тъгата и да я преобрази в красива усмивка. Жената крие в себе си толкова много тайни и  умения – да засее семето в земята, да омеси хляб за гладния, да измайстори топла дреха от грубия шаяк, или пък да добави фина дантела върху чудна премяна. Жената – обичана и желана. Плачеща и смееща се едновременно и винаги неразбрана. Тя е едничката майка на света. Получила Благата вест за своята рожба и дарила упованието и вярата в доброто, смята д-р Димитрова. 
По думите на д-р Димитрова, жената умее – умее да създава, а на музей „Етър“ някак му приляга да разкрие точно през този месец тайните на нейните умения. Жената умее. Умее да донесе тежките менци с вода, с която да омеси погача, да нареди трапезата, да боядиса прежда, да изплете мартеничка. Може пеейки да сплита косите на своето чедо. Всеобхватна е душата на жената, но тя носи най-голямата сила да се нарече гордо: „Аз съм българка. Пазителка на дома“. Единадесет красиви млади девойки разкриват сръчността и знанието на българката в неповторимата атмосфера на музей „Етър“. За първи път всеки, прекрачил прага на това омайно място, ще се наслади на майсторлъка на жената в снимки. Подредена е в Изложбената зала над шарланджийската работилница от 1 март до края на м. май. Подарете си една истинска феерия от багри, красота и умения, видяна през фотообектива на Радослав Първанов, казва тя.
„Ако дойдете в музея до края на месец март и  посетите ниво 2 на Музейния център, бихте могли да научите повече и за кулинарните умения на българката от 20-те до 40-те години на ХХ век, представени в изложбата „Кулинарната история на България“. Имената на Стефана Христова, Пенка Чолчева, Мария Медникарова и др. дълго време диктуват модернизирането на кулинарните тенденции в градското общество. През почивните дни на месец март (15, 16; 22, 23 и 29, 30 март) ви предлагаме специални билети с истинско преживяване „Претвори традициите“ и „Открий какво умееш“. Може да предизвикате себе си в изучаване на сръчностите и познанията на жената. Нашите майсторки ще ви покажат как да си свиете къделя, да сложите хурката на кръста, да завъртите вретеното, за да изпредете тънка вълнена нишка. Ще ви научат как да плетете на 1, 2 или цели 5 куки, как да плъстите вълна или да ушиете от гайтан малка красотичка за разкош“, каза още Ирина Димитрова. 
По повод Тодоровден от музея ще представят възстановка на веселия ритуал „На гости на млада булка“ на 8 март в Саковата къща – синята къща след моста с белите колони върху фасадата.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 година като Етнографски парк музей. Институтът е център за проучване на традиционната култура на балканджиите - от прединдустриалното общество до най-ново време. Там се пресъздават редица обичаи и традиции от българския календар. В музея „Етър“ работи екип от 70 служители. През 2024 година музеят отбеляза 60 години от създаването си.