Над 1100 заглавия от личната библиотека на поета Любомир Левчев се пазят във фонда на библиотеката към най-голямото троянско читалище „Наука – 1870 г.“, каза за БТА Тотка Станчева, отговорник „Библиотека“ към културната институция. Станчева беше гост в Националния пресклуб на БТА в Троян при представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК „Литература и памет”.
Дарението е направено през 2021 г. от семейството на поета с посредничеството на издателя и общественик Иван Гранитски. Дарителският акт е резултат от инициатива на издателство ,,Захарий Стоянов" книги, принадлежали на български писатели да се завръщат в родните им места. По волята на наследниците на Любомир Левчев и съпругата му Дора Бонева личната библиотека на семейството е дарена на читалищната библиотека в родния на Левчев Троян, разказа Станчева.
Дарени са томове класическа българска литература, съвременна литература и много книги с автографи на големи български писатели, подарени на Левчев от негови колеги. Част от книгите са обособени в специална сбирка и са на разположение на читателите.
Любомир Левчев е роден в Троян на 27 април 1935 година. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски", специалност „Библиография и библиотекознание" към Философско-историческия факултет. През 1957 г. издава първата си книга „Звездите са мои", за да последват в годините още и още - над 50 на брой. Десетки от тях са преведени в 36 страни, припомни Станчева. Тя отбеляза и факта, че наред с Левчев, в Троян са родени още редица национално значими автори като Иван Хаджийски, Марко Семов, Христо Радевски, Лалю Маринов – Ламар, а в по-ново време и поета Ивайло Иванов.
Основното предизвикателство в библиотечната дейност е цялостната цифровизация на живота ни, заяви ръководителят на библиотеката. Става дума за преминаването от хартиени носители към дигитални, от лични посещения на библиотеката към онлайн търсене в електронните каталози и онлайн общуване като цяло. „Колкото и да ни е трудно, ние сме едно щастливо поколение библиотекари, защото правим този преход – чувстваме се почти като първите ни колеги някога, когато Гутенберг изобретява печатарската машина“, отбеляза тя. Станчева посочи още, че дигитализацията е бавен и не лесен процес, но гледа на него като на предизвикателство и отговорност.