Над 22 милиона души са посетили Национален парк-музей "Шипка - Бузлуджа" от основаването му през 1964 година

Над 22 милиона туристи са посетили Националния парк-музей (НПМ) „Шипка- Бузлуджа“ в рамките на 60-те години от неговото основаване, а 267 хиляди са изнесените беседи на различни езици. Това съобщи в интервю за БТА Мая Миланова, дългогодишен служител и екскурзовод в културния институт. Музеят ще отбележи своята годишнина днес с тържествен концерт в Народно читалище „Искра – 1860“ в Казанлък. 
Концертът е с вход свободен, а в него ще вземат участие вокална група „Искрица“ с ръководител Стефка Денева, хор „Петко Стайнов“ с диригент Младен Станев и военен духов оркестър към 61 Стрямска механизирана бригада с диригент капитан Йордан Илиев. Повечето песни са свързани със събитията на Шипка и Бузлуджа, някои от тях са известни, а някои гостите ще чуят за пръв път, посочи Мая Миланова. 
Тя напомни, че през 1964 Национален парк-музей „Шипка“ и Национален парк „Бузлуджа“, които са били под общинско ръководство, са обединени. Тогава НПМ „Шипка – Бузлуджа“ се оформя като държавен културен институт със свое седалище, щат и директор.
През годините музеят е стопанисвал няколко силно посещавани обекта. Освен Паметника на свободата на връх „Шипка“ и музея на открито, това са храм-паметникът „Рождество Христово“ в град Шипка и паметниците на Хаджи Димитър, на основаването на Българската социалдемократическа партия и паметникът на загинали партизани от Габровско-севлиевския отряд, които са в подножието на връх „Бузлуджа“. Мая Миланова уточни, че Дом-паметникът на Българската комунистическа партия на върха никога не е бил под управлението на парк-музея. НПМ „Шипка – Бузлуджа“ стопанисва още Парка на победата край село Шейново. 
По думите и през тези 60 години основно посещаваните туристически обекти са Паметникът на свободата, паметниците под връх „Булзуджа“ и храм-паметникът. Тези 22 милиона включват и посетителите на националните чествания край Паметника на свободата и отбелязването на Бузлуджанската епопея, уточни тя. Най-много са били посетителите през 1971 - 1 милион и 182 хиляди души. При първия официален отчет за 1964 година като посетители са посочени малко над 845 хиляди души, а над шест хиляди са изнесените беседи. След 1981 година обектите в подножието на връх „Бузлуджа“ преминават към Българската комунистическа, от тогава е спряна статистиката на посещенията там. След затварянето на Дом-паметника те отново се поддържат от НПМ, но не се води статистика на посещенията, посочи Миланова. 
Тя отбеляза, че до 1989 година най-голям брой чуждестранни посетители е имало от разпадналия се Съветски съюз. След промените на 10 ноември същата година настъпва срив в посещаемостта - през 1990 година посетителите са наполовина от предходната, а през 1991 година спадат тройно, разказа Мая Миланова. По думите и това се дължи от една страна на липсата на съветски туристи, които дотогава са били над 50 на сто от посетителите, а от друга - на икономическата криза от началото на 90-те години на миналия век. През втората половина на 90-те години посещаемостта постепенно нараства. Идват туристи от Европа, Израел, Азия, Канада, Австралия. Интересът е ориентиран най-вече към храм-паметника в Шипка, тъй като чуждестранните посетители не са запознати със събитията, свързани с Паметника на свободата, посочи още Миланова. След доста упорита работа посещаемостта около 2000 година отново се покачва, но през 2004 година управлението на храм-паметника се поема от Старозагорската света митрополия. Според Мая Миланова доказателство за това, че се работи упорито по разширяване на кръга на посетителите на Паметника на свободата на връх „Шипка“, е, че в първата година след отделянето на храм-паметника посетителите на върха са били 60 хиляди, а към днешна дата са около сто хиляди годишно. „Това ни прави един от най-посещаваните музеи в страната“, посочи тя. 
Музеят е посещаван през годините от редица известни личности от всякакви сфери. „От основаването на музея всички български държавни ръководители са били на Шипка, а до 1989 година обектите са посещавали и всички съветски ръководители“, разказа още Мая Миланова. Руският президент Владимир Путин също е посещавал парк-музея два пъти. Сред добре познатите имена, посещавали НПМ „Шипка-Бузлуджа“, са Леонид Брежнев, Михаил Горбачов, Ицхак Шамир, италианският актьор Микеле Плачидо и много други. Идвали са и много космонавти - като например Юрий Гагарин, Валентина Терешкова, посочи Миланова. Интересен факт е, че пред загиналите на връх „Шипка“ се е поклонил и професорът от Истанбулския университет проф. Рауф Версан, който в правнук на Вейсел паша - командир на централната османска армия по време на боевете при Шипка и Шейново през 1878 година. 
През настоящата година, освен 60-ата годишнина от основаването на НПМ „Шипка-Бузлуджа“, се навършват и 90 години от освещаването на Паметника на свободата.