В салона на галерията ще видите пейзажи от Тракийското поле, Родопите, Софийско, Созопол, Балчик, женски образи и други сюжетни линии, характерни за творчеството на Дечев. Нашата колекция не претендира за представителност, но чрез изящните му и точни рисунки с въглен и пастел, както и чрез камерните маслени платна, обагрени с неговите типични мазки, добиваме усещане за „лабораторията на артиста“ – за процеса на търсене и изграждане на образа. Именно това прави съвременния прочит особено вълнуващ, казва Лаврен Петров.
Той уточнява, че екипът избрал заглавието „Ноктюрно“, защото повечето произведения са създадени „ала прима“, но носят усещане за дълбочина, за бавна, съзерцателна работа. „Те са не бързи скици, а проникновени и завършени ескизи. Ретроспективна изложба на Данаил Дечев от национален мащаб не е организирана от десетилетия. Монографията на Богомил Райнов продължава да е единственото сериозно издание за художника, но заради лошото полиграфическо качество репродукциите в нея остават с ниска стойност за следващите поколения“, отбелязва той.
Данаил Дечев, роден в Разград преди 134 години, има трудна житейска и творческа съдба. Още в ранна възраст губи баща си, а животът му е суров и белязан от лишения. Въпреки забраната от страна на по-големия си брат да кандидатства в Художествената академия, той не се отказва от мечтата си да бъде художник. Години по-късно получава признание както от критиката, така и от публиката. Приет е в Дружеството на южнобългарските художници, а през 1933 г. заедно с вече известните модернисти Витко Бабаков и Цанко Лавренов създава групата „Бабаков – Дечев – Лавренов“, която организира изложби в Пловдив, Чирпан и Пазарджик. Приятелството му с Цанко Лавренов е дълбоко – през 1942 г. заедно със съпругата си са кумове на сватбата на Йорданка и Цанко Лавренови в София.
Историята на българското изкуство нарежда дълбоко свързания със земята на България разградчанин сред големите ни пейзажисти. Приживе е отличаван многократно от социалистическата държава, а негови картини са откупени от художествени галерии в цялата страна. Десет години след смъртта му излиза монография, посветена на него, с текст на Богомил Райнов – чест, оказвана на малцина художници.
Но след този връх във възприемането и оценката на Дечев следват десетилетия на забрава, а част от творбите му и личният му архив са изгубени или са станали обект на посегателства. През 90-те години дъщеря му Ваня, живееща във Франция, успява да изнесе някои от най-ценните му картини със специално разрешение от Министерството на културата. Години по-късно, когато тя вече е възрастна и болна, френската държава поема грижата за нея, като същевременно разпродава цялото ѝ имущество. Някои от творбите на Дечев са придобити от български колекционери и са изложени за кратко в Националната галерия, след което следите им се губят. През 2021 г. Художествената галерия в Разград организира изложба по повод 130-годишнината от рождението на художника.
/ВСР