Според етнографи тази традиция е уникална за страната. Коледарският буенек е символ на мъжество, както лазарското хоро носи моминското начало в народната обредност. В кудата, както се нарича коледарската дружина в Ямбол, има строго определена йерархия – хорото води „башът“, накрая е „курукчията“. Станиникът не играе в т.нар. синджир, а с бъклица пред коледарите. А „котката“ се умилква за дарове.
В Ямбол коледарският буенек се предава от баща на син, от дядо на внук. От шестгодишен започнал да танцува, 42-годишният днес Георги Чапъров е станиник на една от кудите. „Моята баба ме заведе при един стар станиник, светла му памет, той ме научи на стъпките“, разказа той пред репортер на БТА.
„По традицията ме запали баща ми – играл е дълги години коледар, бил е и баш. Буенекът носи една много силна емоция, която въздейства не само на коледарите, а и на абсолютно всички, които са дошли да ни гледат. Това е танц за мъжеството и за почитане на Рождество“, каза за БТА 30-годишният Георги Нейков.
Ямболските коледари се отличават и с облеклото си – обути са в бричове и кавалерийски ботуши с шпори. Това е повлияно от присъствието на военен гарнизон с кавалерийски части в града в началото на миналия век.
Фестивалът "Ямболски коледарски буенек" събира многохилядна публика. Защитен е като патент на града от 2018 г., а тазгодишното му издание преминава под знака на 70 години от приемането на България като член на ЮНЕСКО.
„Всички да бъдат живи, здрави и благословени, да се обичат и да бъдат по-добри хора през идната година“, пожелава ямболският танцуващ коледар Георги Нейков.