Надписът от Пистирос излиза за втори път в чужбина, каза директорът на Археологическия музей в Септември Виолета Дунева

Надписът от Пистирос или така нареченият „Ветренски надпис“ от фонда на Археологически музей "Проф. Мечислав Домарадски" в град Септември е част от експонатите на четиринадесет музея от България, които участват в изложба в музея „Дж. Пол Гети“ в Лос Анджелис, САЩ.
Както БТА писа, четиринадесет музея от България с общо над 150 предмета ще участват в изложбата „Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция“ в музея „Дж. Пол Гети“, Лос Анджелис, САЩ. Българските предмети представляват над 90% от всички експонати, включени в изложбата. Експозицията ще продължи от 3 ноември до 3 март 2025 г.
Повече за артефакта от град Септември разказва в интервю директорът на Археологически музей "Проф. Мечислав Домарадски" Виолета Дунева
Първо да поясня основните неща за експоната - надпис на старогръцки с дължина 44 реда. При транспортирането му успяхме да го измерим - малко над 500 килограма. Беше предизвикателство да бъде опакован и подготвен за пътя, защото този път всеки един експонат пътува през Виена до САЩ. От гранит е, както голяма част от крепостната стена на Пистирос, започва разказа за артефакта Виолета Дунева.
През 1988 г. в землището на град Ветрен, община Септември, започват разкопки на обект, намиращ се на левия бряг на р. Марица, довели до откриването на голям търговски център, емпорион Пистирос, изиграл огромна роля в икономическия и културния живот на древна Тракия, разказва Дунева.
Името на емпориона става известно благодарение на открития през 1990 г. надпис на старогръцки език - Надписът от Пистирос. Археологическите находки свидетелстват, че Пистирос е основан по време на първите царе на Одриската държава - Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I (383/2-359) и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-голям разцвет на Пистирос, добавя още директорът на музея.
Надписът е разчетен през 1990 година от проф. Велизар Велков и Лидия Домарадска, която е съпруга на Мечислав Домарадски и част от екипа, който проучва Пистирос.
Този надпис дава информация за статута на селото - че е търговско селище, което е създадено в местността заради благоприятните условия, а именно близост до планина и река. Заселници от Тасос, Аполония и Маронея установяват търговски контакти с населението от Пистирос. 
Надписът ни вече е участвал в голяма изложба - Археологически музей „Проф. М. Домарадски” е и един от 17-те български музеи, участвали със свои експонати в изложбата „Епопея на тракийските царе. Археологически открития в България”, в Лувъра, Франция през 2015 г. Тогава заедно с надписа гостуваха и още 30 експоната – монети на тракийски владетели, част от колективната монетна находка, предмети, свързани с торевтиката и ювелирството, както и с етническия състав на емпоритите, разказа Дунева.
Голяма изложба за траките в музея „Гети“ в Лос Анджелис
Знаехме, че ще участваме и чакахме момента, в който това ще се случи. Всички се вълнувахме, когато дойде време за подготовката. Изложбата ще бъде интересна, защото тя ще представи не това, което е известно до момента - като златото, среброто, а ще се покаже какви са били траките, тяхното ежедневие, бит култура, как са осъществявали търговските си контакти. Всеки един от тези 14 музея в България, които участват, ще допринесе за цялостното представяне на темата, каза Дунева. 
Начало на музейното дело в град Септември
 Дунева започва разказа с това, че музейното дело в гр. Септември води началото си от 80-те години на двайсети век, когато е създадена общоисторическа музейна сбирка и е назначен уредник, който да събира материали и да работи в посока създаване на музейна изложба. Музейната сбирка е открита официално през 1987 г., а в изложбата били представени основно предмети от етнографски характер, както и такива, свързани с железопътната дейност и Септемврийското въстание, 
През същата 1987 г. в землището на тогавашното село Ветрен, община Септември, в местността Аджийска воденица, е открит непознат за науката значим археологически обект. Установено е и неговото име – Пистирос, както и неговият тип – емпорион (търговски център), основан от гръцки заселници от Егейското крайбрежие, пояснява още тя.
През 1988 г. започват редовни археологически разкопки в Пистирос, с ръководител полският археолог Мечислав Домарадски. Проучванията са изключително „плодоносни“ и всички находки, издирени по време на разкопките, започват да се събират и съхраняват в съществуващата вече сбирка. През 1992 г. е представена първата археологическа изложба. Обогатяването на музейната сбирка с предмети с висока научна стойност, някои от които уникални за България и Европа, съвсем обосновано довежда до промяна на статута ѝ. През 1995 г. музейната сбирка е преобразувана в специализиран Археологически музей, който и до момента е единственият такъв на територията на област Пазарджик, разказва още Дунева.
През 1992 г. в проучванията на Пистирос се включват археолози от университета в Ливърпул, Великобритания, с научен ръководител – д-р Зофия Арчибалд, а през 1993 г. и от Карловия университет в Прага, Чехия, под ръководството на проф. Ян Боузек. През март 1988 г. започват и обхождания в м. „Аджийска воденица” под ръководството на Мечислав Домарадски от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, които с известни прекъсвания продължават системно до 2007 г.  През 1998 г. в гр. Септември е организиран и проведен международен симпозиум „Пистирос и Тасос. Търговски структури на Балканския полуостров през V-II в. пр. Хр.“, по време на който е открита първата постоянна археологическа експозиция, дава информация за развитие на музейното дело директорът на културната институция.
През 2005 г. се налага музеят да бъде преместен в нова сграда, а във връзка с десетгодишнината от създаването му, съвпаднало с преместването и официалното откриване на новата музейна сграда, музеят е именуван в чест на откривателя и първия ръководител на проучванията в Пистирос до смъртта си през 1998 г. – проф. Мечислав Домарадски. Полският учен е обявен и за почетен гражданин на Община Септември. През месец юни 2014 г. е открита новата постоянна експозиция „Емпорион Пистирос”, с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, добави още Дунева.
Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“ в град Септември е сред най-младите музеи в България и е единственият специализиран музей за археология на територията на област Пазарджик. Резултатите от проучванията си музеят популяризира чрез организиране и участие в научни форуми, публикации и изложби.
Най-голям интерес за посетителите представляват участващия в изложбата надпис от Пистирос и нумизматичната сбирка от над 1500 монети на тракийски владетели - една от най-богатите в света, но въпреки това ни се иска посещенията на музея да се увеличат, завършва интервюто Виолета Дунева.