На форума, който започва днес, 14 октомври, и ще продължи до 18 октомври, ще има и силно участие на частния сектор, опитващ се да не изостава от доминиращата компания "Спейс Екс" на Илон Мъск.
Международният конгрес по астронавтика се провежда от 1950 г. и е място за изява на учени, инженери, компании и политическите лидери от космическите държави, за да обсъждат сътрудничеството, дори във времена на засилено напрежение между световните сили.
Тазгодишният форум ще представи космическите умове на двама водещи съперници - САЩ и Китай, под един покрив. Руската космическа агенция "Роскосмос" - сила, която сега е изолирана от Запада след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г., няма да има официално присъствие, което подчертава най-новите разделения в космическото сътрудничество, отбелязва Ройтерс.
Почти всички от 77-те страни-членове на Международната федерация по астронавтика (МФА), организация с нестопанска цел, която прави форума, се включват в дебатите. Според очакванията участниците ще засегнат в голяма степен темата за изследването на Луната, нарастващата коалиция от държави около НАСА в рамките на лунната й програма "Артемис" ("Артемида") и неотложната нужда на Европа от по-суверенен космически достъп.
Президентът на МФА Клей Моури каза, че рекордните 7197 технически резюмета са подадени за този конгрес, а 37% от докладите ще бъдат изнесени от студенти и млади специалисти.
"Това е най-вълнуващото време в космоса от периода на "Аполо" през 60-те години на миналия век", каза той пред Ройтерс.
Очаква се ръководителят на НАСА Бил Нелсън да събере подкрепа за стратегията на агенцията за използване на частни компании, които да заменят остаряващата Международна космическа станция след 2030 г. Планирано е тогава тя да бъде изведена от експлоатация. Повече от две десетилетия орбиталната научна лаборатория е символ на космическата дипломация, водена предимно от САЩ и Русия, въпреки конфликтите на Земята.
НАСА, която инвестира милиарди долари във водещата си лунна програма "Артемис", се стреми да поддържа присъствие в ниска околоземна орбита, за да се конкурира с китайската космическа станция "Тянгун", която от три години непрекъснато приема китайски астронавти.
САЩ и Китай също се надпреварват да приземят това десетилетие хора на Луната след последната американска мисия "Аполо" през 1972 г. Двете космически сили агресивно ухажват партньорски страни и в голяма степен разчитат на частни компании за своите лунни програми, като по този начин оформят космическите цели на по-малките агенции.
Форумът на МФА се провежда в момент, когато италианският парламент започва одобрението на първата законодателна рамка за космическата индустрия в страната, установяваща правила и отговорности за частните инвестиции в сектора, отбелязва Ройтерс.
Италия, която е сред най-големите вносители на средства в Европейския космически агенция, наскоро обеща 7,3 млрд. евро (7,98 млрд. щатски долара) за 2026 г. както за национални, така и за европейски проекти.
Възходът на космическите технологии, частната конкуренция, стимулирана основно от "Спейс Екс", и геополитическото напрежение принудиха Европа да преначертае приоритетите си както за ракети-носители, така и за сателити, отбелязва Ройтерс.
"Спейс Екс" на Мъск и ракетата "Фалкон 9" разчитат до голяма част от западния свят за достъп до космическото пространство, което кара държавите, включително САЩ, да насърчават нови космически компании, които могат да предложат по-достъпни ракети. А разрастващата се интернет мрежа "Старлинк" на "Спейс Екс" превърна фирмата в най-големия сателитен оператор в света.