Наградите на кинофестивала във Венеция донесоха немалко изненади

Кинофестивалът във Венеция предложи редица изненади с наградите си, пише в обзора си за събитието Асошиейтед прес.
„Баща, майка, сестра, брат“, триптихът на Джим Джармуш с тихия си хумор, спечели най-голямата награда - „Златен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция в събота. Филмът, който разглежда взаимоотношенията между възрастни деца и техните родители, е с участието на Адам Драйвър, Вики Криепс и Кейт Бланшет.
Това беше изненадваща победа пред някои от големите хитове на фестивала, включително „Гласът на Хинд Раджаб“, който спечели втората награда, и „Няма друг избор“ на Пак Чан-вук, който остана с празни ръце.
„Всички ние, които правим филми, не сме мотивирани от конкуренцията,“ каза Джармуш и добави: „Но наистина оценявам тази неочаквана чест.“ Той благодари на фестивала за „оценяването на нашия тих филм“ и сподели, че се идентифицира с японския режисьор Акира Куросава, който веднъж, приемайки награда от Оскарите в напреднала възраст, призна, че все още не знае какво прави. „Аз се уча всеки път,“ каза Джармуш.
Разтърсващият документален филм на Каутер Бен Хания „Гласът на Хинд Раджаб“ спечели „Сребърния лъв“, втората награда. Филмът разказва за опита да се спаси 6-годишно момиче от обстрел в Газа през януари 2024 г. и използва реалния запис на обаждането й до палестинския Червен полумесец. Филмът бе представен по-късно по време на фестивала, но въздействието му не бе по-малко – след премиерата последва 22-минутна овация на публиката.
Журито, ръководено от Александър Пейн, обяви китайската актриса Син Чжълей за най-добра актриса за главната роля в „Слънцето изгрява над всички ни“ на режисьора Цай Шанцзюн – история за любовен триъгълник, разгърнал се в света на фабриките за евтин труд в Гуанчжоу.
Италианският ветеран Тони Сервило спечели наградата за най-добър актьор за ролята си на президент в края на мандата си във „Благодат“ на режисьора Паоло Сорентино.
Бени Сафди бе отличен с награда за най-добър режисьор за биографичния филм за Марк Кер „Смазващата машина“, който стартира спекулации за Оскар за звездата му, Дуейн Джонсън – известен от кеча като „Скалата“.
„Никога не съм си мислил, че ще бъда тук,“ каза Сафди. „Да бъда тук сред великаните от миналото и великаните от тази година просто ме оставя без думи,“ добави той, силно развълнуван. Сафди благодари на своя герой Кер, както и на звездите Емили Блънт и Дуейн Джонсън. „Ти наистина игра без предпазна мрежа и ние скочихме заедно от скалата,“ каза режисьорът за Джонсън.
Валери Донцели и Жил Маршан бяха отличени с наградата за най-добър сценарий за драмата си „Готов за работа“ (A Pied D'Oeuvre) – френски филм за успешен фотограф, който се отказва от всичко, за да се посвети на писането, и в крайна сметка изпада в бедност.
Специалната награда на журито отиде при италианския режисьор Джанфранко Роси за лиричния му документален филм за Неапол „Под облаците“. Журито отличи и швейцарската актриса Луна Ведлер с наградата „Марчело Мастрояни“, която се присъжда на млад актьор, за ролята й във филма „Тихият приятел“ – поетична тричастна история за едно гинково дърво в средновековен университетски град в Германия.
Първо бяха обявени победителите в секцията „Хоризонти“, посветена на по-авангардни творби и водена от френската режисьорка Жулия Дюкурно. En El Camino („По пътя“) на режисьора Давид Паблос, разказващ за света на дългите превози с камиони в Мексико, спечели наградата за най-добър филм. Анупарна Рой прие с вълнение наградата за най-добър режисьор за дебютния си игрален филм Songs of Forgotten Trees („Песни за забравени дървета“), разказващ за две мигрантки в Мумбай.
Режисьорката на „След слънце“ (Aftersun) Шарлот Уелс връчи наградата за дебютен филм на Настя Коркия за Short Summer („Кратко лято“), който разглежда продължаващата война в Украйна. Филмът е свободно автобиографичен разказ за дете, живеещо с баба си и дядо си по време на войната в Чечения. „Много се надявам, че ще държим очите си широко отворени и ще намерим силата да спрем войната,“ каза Коркия.
Церемонията включваше и почит към покойния Джорджо Армани, който почина в четвъртък, с бурни аплодисменти от публиката. Armani Beauty е дългогодишен спонсор на фестивала. „Благодаря ти, Джорджо Армани, че ни научи, че творчеството живее в пространствата, където се срещат дисциплините – мода, кино, изкуство, нови материали, архитектура – точно както се случва всеки ден тук, на Биеналето във Венеция,“ каза италианският архитект Карло Рати.
В тазгодишния основен конкурс участваха много потенциални фаворити за „Оскар“, макар че повечето от най-бляскавите предложения на Холивуд не успяха да се класират за наградите. Катрин Бигълоу отправи предупреждение за ядрените оръжия и механизма на вземане на решения с напрегнатия и тревожно реалистичен трилър A House of Dynamite („Къща от динамит“).
Гилермо дел Торо представи „Франкенщайн“, разкошна готическа интерпретация на класиката на Мери Шели, с Оскар Айзък в ролята на Виктор Франкенщайн като романтичен луд и Джейкъб Елодри като наивното и сурово чудовище.
Ема Стоун и Джеси Племънс бяха странни и свирепи в ролите на отвлечената и похитителя в провокативния „Бугония“ на Йоргос Лантимос.
Режисьорът на „Небраска“ Александър Пейн председателстваше журито на основния конкурс, в което участваха бразилската актриса Фернанда Торес, иранският режисьор Мохамад Расулоф, френският режисьор Стефан Бризе, италианската режисьорка Маура Делперо, китайският актьор Чжао Тао и румънският режисьор Кристиан Мунджиу.
От 2014 г. насам филмовият фестивал във Венеция е домакин на четири филма, спечелили впоследствие „Оскар“ за най-добър филм, сред които „Формата на водата“, „Бърдмен“, „Спотлайт“ и „Номадленд“. Миналата година в програмата имаше няколко филма, които в крайна сметка спечелиха „Оскар“, сред които „Бруталистът“ на Брейди Корбет, който спечели три награди, включително за най-добър актьор за Ейдриън Броуди, „Все още съм тук“ на Уолтър Салес, спечелил наградата за най-добър международен игрален филм, и анимационният късометражен ирански филм „В сянката на кипариса“.
Предишният носител на „Златен лъв“, английскоезичният дебют на Педро Алмодовар „Съседната стая“, който бе посрещнат с 18-минутна овация миналата година във Венеция, не получи номинации за „Оскар“.