Най-малката ескейп стая в света е ковчег

Страхът да бъдеш погребан жив и затворен в ковчег е преследвал писателя Едгар Алън По преди два века, а в днешно време е вдъхновил най-малката ескейп стая в света, съобщава Ройтерс.
„Ескейп стая“ или „Стая на загадките“ е физическа игра в реално време, при която играч или отбор бива заключен в стая и разполага с ограничен период от време, за да разреши последователност от „загадки“, с което да открие начин за излизане от помещението. „Загадките“ могат да са логически, математически, лингвистични, да са свързани с проява на наблюдателност, комбинaтивност, съобразителност, ориентация в пространството, чувство за време, както и отборен дух. В нито един аспект от играта не са необходими физическа сила или специални познания.
Новата игра със загадки на живо е разработена от испанската компания „Хорър Бокс“ (Horror Box) в Барселона и се нарича „Каталепсия“ (Catalepsy) - препратка към медицинско състояние, което лесно може да се сбърка със смърт. Тя определено не е за хора, страдащи от клаустрофобия.
Участниците разполагат с 30 минути, за да се освободят от вътрешността на ковчег, като решават загадките в екип с партньор в съседен ковчег, с когото се свързват чрез високоговорители.
По време на играта участниците са наблюдавани чрез камери за видео наблюдение от гейм-мастъра Аурора Алварино, според която ескейп стаите са като „фитнес зала за ума“. Тя каза, че атракцията има за цел да пресъздаде „ситуация, която рано или късно всички ще преживеем: собственото си погребение“.
Мириам Кастела, 22-годишна актриса, избрана от компанията-производител да демонстрира играта, призна, че се е почувствала „малко уплашена“ след затварянето на капака на ковчега.
Нейният партньор в демонстрацията, 39-годишният танцьор Карлос Гранедо, каза, че преди това е участвал в около 15 ескейп стаи, но определи настоящото преживяване като уникално.
Докато резервират билетите си, играчите могат да персонализират няколко аспекти, включително вида на ковчега или дали искат да бъдат „кремирани“ от виртуални пламъци и изкуствен дим.
„Каталепсия“ черпи вдъхновение от страха да бъдеш погребан жив - или тафофобия, който е бил широко разпространен през 19-и век, както е отразено в разказа на Едгар Алън По „Преждевременното погребение“ (Premature Burial), който е адаптиран за филм през 1962 г.