Най-младите жители на брезовско село радват местното население с класическа музика

Най-младите жители на брезовско село радват местното население с класическа музика. В читалището на Сърнегор често се организират самодейни изяви - пеене, прочит, кулинарни сбирки, отбелязване на празници и различни инициативи, видя репортер на БТА.
По инициатива на д-р Атанас Терзийски, който е преподавател в Химическия факултет към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, и от няколко години живее със семейството си в селото, отскоро се състои и ден на здравето. Заедно с негови колеги медици и социолози, те провеждат здравни беседи и безплатни прегледи от лекари на хората в селото. Неизменна част от събитията са четирите деца на семейство Терзийски, които свирят на класическите инструменти – цигулка и чело.
Д-р Терзийски разказва пред БТА за решението си да напусне големия град, дава ли животът близо до земята повече смисъл и как се вписва класическата музика в едно малко село.
Защо решихте да се преместите на село и как избрахте с. Сърнегор?
 – С четири деца не се живее лесно в апартамент. Само обувките им напълват тесния коридор, а като добавиш ролерите и велосипедите на всяко дете, става хаос. От друга страна, аз пазя много топли спомени от детството си на село и мисля, че този опит е полезен на децата.
Мисля, че на децата в градовете им липсва по-близкият контакт с природата – опит с различните сезоните, зеленчуковата градина, животните, безгрижните игри по улиците,разходките в гората, свободата в онзи смисъл, в който аз  я чувствах като дете. Затова започнахме да търсим къща около Пловдив. За съжаление, типичните стари селски къщи бяха малки, а новопостроените - скъпи. След доста търсене попаднахме на училището в с. Сърнегор. Мястото ни хареса - последно село на пътя, планината слиза до селото, а сградата изглеждаше достатъчно голяма, даже повече от нужното. Сделката изповядахме през 2016 г. и през следващите няколко години ремонтирахме части от училището, но не живеехме тук.
В началото на 2020 г., поради пандемията трябваше да продължим работата си (аз съм преподавател в Пловдивския университет) дистанционно и тогава решихме да се преместим в Сърнегор, докато отминат ограниченията. В началото, въпреки желанието ни да живеем тук, беше трудно и дори странно, но в рамките на няколко месеца бързо се адаптирахме и от тогава живеем за постоянно в селото, дотолкова, че вече почти не нощуваме в Пловдив.
Кога човек е готов да напусне големия град и да се установи да живее на село?
– Жена ми, с която се запознахме в Германия, идва от Сингапур. По време на моята 5-годишна докторантура в Германия, имах възможност да обиколя цяла Западна Европа. В този смисъл, завръщайки се в Пловдив, някак бях уморен от градския и интензивен живот. С появата на децата и семейният живот, развлеченията и състезанието по себедоказване минават на втори план. Може би, едно от най-големите предимства от живота на село е тишината и спокойствието, колкото и клиширано да звучи. Ние години наред вече се наслаждаваме на този живот. Все пак, тишина и спокойствие не означава скука. Тук всъщност работата в градината и доброволческите задачи в селото могат да ти отнемат почти цялото свободно време. Един вид тук сме доста по-ангажирани, отколкото бяхме в Пловдив.
Как Ви промени този начин на живот и превъзхожда ли той живота в големия град?
– Мисля, че животът тук премахна доста суетни навици, които имахме в града. Фокусът ни определено е по-ясен, с далеч по-малко съблазън или разсейване. Аз имам възможност да работя в част от времето си онлайн, децата свирят необезпокоявани от съседи, а в свободното време градината ни очаква. Разбира се, има време за игри и разговори с хората. Всичко това за мен е предимство на живота в село. Разбира се, за други може да не е така. На мен ми харесва това, че битието ти тук е резултат от ежедневните усилия, които полагаш. Ако спреш да поддържаш двора, той ще изгуби чара си, същото е с доматите - ако не се грижиш за тях - губиш ги и т.н.
В града някак си по-скоро консуматор и ползваш блага замислени, реализирани и поддържани от други хора. На село можеш да видиш веднага плода на ръцете си и това е и трудно, и отговорно, и красиво. За мен е важно да науча децата, че добрите неща в живота се постигат трудно, бавно и с много постоянни усилия. Друг важен елемент е общуването в малка общност, хора, които познаваш добре, знаеш тревогите им, нуждите им и винаги можеш да помогнеш, и да бъдеш полезен. Тези връзки в големия град са доста анонимни и размити. Епизодичните общувания с приятели или колеги са доста ограничени в сравнение с тези в една малка общност от хора, живеещи на едно място. Например, нашият син (на 15 г.) често го търсят възрастни хора за да им помогне с някаква работа, а след като той се отзове, те остават доволни и благодарни. Мисля, че в града един тинейджър доста по-трудно може да практикува взаимопомощ и уважение към по-възрастните хора. За нас този аспект от възпитанието е много важен.
Как дойде идеята за библиотека и концертна зала в дома Ви?
– В един момент осъзнахме, че не можем или не е оправдано да живеем на много голяма площ. От друга страна, не разполагахме с достатъчно финанси  за да ремонтираме цялата сграда за лични цели. Тогава се роди идеята да освежим някои стаи с общи дарения, така че да се ползват за сбирки, концерти  или ценностни активности. Идеята за библиотеката например идва от мой приятел, който живее в селото и реализира сходен проект на хижа Плевен - Читалня „Книги в облаците“. Той направи дизайна и помогна с реализацията. В библиотеката съхраняваме всякаква стойностна литература – от детска до техническа. На този етап обаче ми липсва време, за да подредим и индексираме всички книги. Също така, някои трябва да се отстранят, а други добавят.
Кметският наместник Николинка Камбурова нарича децата Ви "гордостта на Сърнегор“. Как се насочиха към класическата музика и какво възпитава тя у тях?
– Децата добре се познават с Николинка Камбурова и общуват чудесно с нея и други по-възрастни хора. От друга страна, те живеят постоянно в селото и с най-младите жители. Допускам, че това е част от обяснението за гордостта. Всъщност, на мен не ми се иска да е така и аз винаги ги насърчавам да са скромни, и плодовете от труда им да говорят за тях. Радвам се, когато могат да помогнат или са приятни на околните с присъствието си. Отзоваваме на събирания в селото или община Брезово и те свирят - това е нетипично и се харесва. Жена ми много разбира от музика, аз - не. От малки тя е строга с тях по отношение на свирене и репетиции.
С времето децата свикнаха с тази мисъл и вече самостоятелно се развиват, като е нужно да ги побутваме съвсем малко и доста по-рядко. Всички деца свирят добре класическа музика, а тя е много сложна на информационно ниво, развива ги, от една страна, а от друга – ги възпитава към красота и хармония. Освен това, през лятото в Сърнегор идват много деца за ваканцията. Една част от тях също учат музика и така спонтанно децата се самоорганизират и подготвят концерти.
Миналата година шест деца бяха подготвили общ концерт, в който няколко пиеси бяха разучили заедно. Това не е никак тривиална задача. На концерта пред публика отзивите бяха впечатляващи. Разбира се, имаше и солови изпълнения с по-висока техническа трудност. Нашите деца са част от оркестъра на къщата за музикални вълшебства „Дивизи", където от малки се учат да свирят. Също така, трите момичета имат и майсторски клас в София – при цигулковия педагог Благородна Танева.
Могат ли природата, земята и трудът да бъдат учители, и дава ли животът близо до земята повече смисъл?
– Определено. Да се занимаваш със земеделие и обработка на земя е невероятна школа. Това е един много ясен и нагледен начин за възпитаване на деца. Резултатът в живота ти е пряка функция от усилията и прецизно свършената работа. Ако не се пребориш и постоянно бориш плевелите, всички се губи, и това веднага се вижда. Ако проявяваш немарливост с ученето, свиренето и изобщо с нещата в живота - плевелите ще те завземат, или несгодите. Всичко това,  разбира се, може да се обясни и с думи, но някак, когато си го изстрадал и видял с очите си в собствената си градина, много по-добре се разбира. А добрите домати и всякакви зеленчуци разбира се представям като заслужено благоденствие.
Гл. ас. д-р Атанас Терзийски защитава докторска степен в областта на атмосферната химия в университета Дуйсбург-Есен,Германия. Има практичен опит в информационните технологии, лабораторни и теоретични изследвания на атмосферата. Активно работи по изграждане на национална отворена мрежа за наблюдения на околната среда. Понастоящем е преподавател в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.