Това течение е повече от четири пъти по-силно от Гълфстрийм. То е решаваща част от световния "океански конвейер", който движи водата около земното кълбо и свързва Атлантическия, Тихия и Индийския океан.
Топенето на ледената покривка ще доведе до приток на прясна вода в Южния океан, променяйки неговата соленост и циркулация.
Специалистът по флуидите Бишакхдата Гайен, климатологът Таимур Сохаил и океанографът Андреас Клокер са анализирали симулация с висока разделителна способност на океански и морски лед, за да определят въздействието на променящата се температура, соленост и условия на вятъра.
Гайен напомня, че океанът е изключително сложен и фино балансиран. "Ако този сегашен "двигател" се повреди, може да има тежки последици, включително по-голяма променливост на климата, с по-големи крайности в определени региони и ускорено глобално затопляне поради намаляване на капацитета на океана да поглъща въглерод".
Антарктическото околополюсно течение е бариера пред инвазивни видове от други континенти, достигащи до Антарктика. Тъй като течението се забавя и отслабва, има по-голяма вероятност такива видове да си проправят път към крехкия антарктически континент.
Според Сохаил забавянето ще е подобно и при по-ниски парникови емисии, ако топенето на леда се ускори, както предвиждат други изследвания.