Ние, артистите, правим всичко в името на публиката и за публиката. Много е страшно, когато усещаш смълчаната зала - може би мълчи, защото играеш прекрасно, или пък просто не те приема. Думите са на Лиляна Кошлукова, от чието рождение днес се навършват сто години.
Една от най-големите български оперетни актриса са появява на бял свят през 1925 г. в село Церово, Пазарджишко. Научава се да свири на китара и да пее на петгодишна възраст. Учи в гимназия в Пловдив, а след това и в Чирпан, където попада под влиянието на музикалния педагог Стефан Камиларов. Като неин учител по музика, той забелязва таланта ѝ и насърчава нейното развитие, като постоянно я провокира да учи и изпълнява пасажи от различни музикални произведения. Всяка неделя той организира музикално утро в читалище „Развитие“, където младата певица е сред главните изпълнители, както самостоятелно, така и като част от хора.
СИЛНО НАЧАЛО, ОЩЕ В АКАДЕМИЯТА
Кошлукова се явява на конкурсен изпит в Софийската музикална академия през 1944 г. Приета е на първо място между общо 62 кандидати. Отначало е в класа по пеене на проф. Елена Орукин, а след това – при проф. Людмила Прокопова. Завършва през 1949 г., и оттогава до 1953 г. продължава развитието си при вокалната педагожка Геновева Списаревска, а от 1953 до 1960 г. - при Елизабет Рудгерс.
Артистичната ѝ дейност започва още докато е в академията - през 1946 г., като хористка в Народната опера в София, където е приета от композитора Георги Димитров, диригента Михаил Лефтеров и хормайстора Димитър Гончаров. В този период се явява на прослушване и в хора на радио „София“, където изпълнява „Иродиада“ от Масне. От националното радио веднага ѝ предлагат да направи рецитал. Тя се съгласява и заедно с пианиста Руслан Райчев изпълняват цикъл от песни на Рахманинов.
ЕДНА ОТ ЗВЕЗДИТЕ НА ОПЕРЕТНИЯ ТЕАТЪР
От 1948 г. е назначена в Държавния музикален театър при първия му директор и бъдещ патрон – Стефан Македонски. Дебютът ѝ е през юни 1949 г. с ролята на Сафи в оперетата „Цигански барон“ на Йохан Щраус. Оттогава изпълнява голям брой първи сопранови партии.
Нейният спинтов сопран със звучни височини и изразителен тембър е високо оценен още на ранен етап от нейната кариера. В този период тя печели награди от различни конкурси, а участията ѝ в различни постановки са интензивни. Актьорското ѝ изпълнение се отличава с подчертана емоционалност и склонност към акцентиране на драматичното начало в образа.
Сред най-бляскавите ѝ сценични превъплъщения са Ханна Главари от „Веселата вдовица“ и Лиза от „Страната на усмивките“ на Франц Лехар, Силва от „Царицата на чардаша“ и Марица от „Графиня Марица“ на Имре Калман, Княгинята от „Птицепродавецът“ на Карл Целер, Евридика от „Орфей в ада“ и Елена от „Хубавата Елена“ на Жак Офенбах, Масларска от „Милионерът“ на Парашкев Хаджиев.
Като най-трудната роля, Лиляна Кошлукова определя Розалинда от „Прилепът“ на Йохан Щраус. Участва също и в „Златната птица“ на Големинов, „Волният вятър“ на Дунаевски, „Бунтовна песен“ на Златев-Черкин, „Севастополски валс“ на Листов, „Принцесата на цирка“, „Бокачио“, „Орлови пера“, „Опера мафиоза“, „Златната ряпа“. Има и многобройни популярни концерти, както и камерноизпълнителска дейност. Участва в различни прояви на всички опери и симфонични оркестри в страната.
НЕЙНАТА ИСТОРИЯ – ИСТОРИЯ НА САМИЯ ОПЕРЕТЕН ТЕАТЪР
Кариерата на Лиляна Кошлукова е разказ за историята на самия оперетен театър. Тя е съвременник на някои от най-големите имена на епохата, с някои от които е близка приятелка. Неслучайно, тя е един от главните разказвачи във филма на Българската национална телевизия (БНТ) от 2003 г., посветен на 100-годишнината от рождението на Мими Балканска (1902-1984). През 1996 г. БНТ прави документален филм и за самата Лиляна Кошлукова.
На сцената на театъра си партнира с талантливите и известни нейни колеги като Любомир Бодуров, Видин Даскалов, Арон Аронов, Лиляна Кисьова. Емблематична сценична двойка са с Минко Босев. Нейни режисьори са Георги Златев-Черкин, Светозар Донев, Леон Даниел.
Въпреки че е сред любимите артисти на видни партийни и държавни ръководители, Лиляна Кошлукова има немалко проблеми с народната власт, свързани с неблагонадеждността на семейния ѝ произход. През 1951 г. за кратко е уволнена от театъра, а в годините след това, когато е известна и търсена артистка, тя често е спирана от участия на сцената на чужди, най-вече, западни театри. След едно представление, лично Тодор Живков ѝ заявява, че въпреки голямото му желание, не му е позволено да я направи „народна артистка“.
ГАСТРОЛИ ПО СВЕТА И В... СОФИЙСКАТА ОПЕРА
Въпреки това, нейният талант ѝ проправя път до някои от най-бляскавите европейски сцени. През 1959 г. гастролира в музикалния театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ в Москва. През 1960-1961 г. отново пее в оперетата, в Москва. Концертира неколкократно с група артисти в Прага (1949, 1960), Будапеща (1949, 1960), Букурещ (1953), Украйна (1959), Китай (1959). С Музикалния театър пътува до Русия, Полша, Гърция, Турция, Алжир.
През 1965-1966 г. Лиляна Кошлукова е солистка в Софийската опера. Изявява се като Тоска в едноименната опера на Джакомо Пучини и като Елън в „Питър Граймс“ от Бенджамин Бритън, както и в „Галантните Индии“ на Жан-Филип Рамо. Участва в Бетовенова вечер с арии от Бетовен под диригентството на Васил Стефанов, както и във Вагнерова вечер със Софийската филхармония, под диригентството на Константин Илиев.
ПЪРВА ПЛОЧА, ПЪРВИ КОНКУРС „МИМИ БАЛКАНСКА“, ОТТЕГЛЯНЕ...
През 1964 г. записва първата си плоча, следват още две. Записи с нейно участие са част от златните архиви на БНР и БНТ. В Държавния архив – Пазарджик, се съхранява личен фонд на Лиляна Кошлукова, който съдържа дарени от певицата документални материали.
Лиляна Кошлукова е част от журито на първия национален конкурс за млади оперетни артисти „Мими Балканска“, който се провежда от 8 до 12 декември 1997 г. в музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“, както и в следващите две негови издания.
В края на 90-те години на 20-и век тя преустановява активната си кариера и започва да предава таланта си на избрани последователи. Отива си през юни 2005 г.
ПРИЗНАНИЕ
На 28 октомври 1999 г. в Пазарджик се провежда концерт-бенефис по повод 44-годишната ѝ сценична дейност.
Наградена е с орден „Кирил и Методий“ (първа степен, 1957), „Стара планина“ (първа степен, 2000), удостоена е със званието „Заслужил артист“ (1967), наградата на Съюза на музикалните дейци „Сребърна лира“ (1979), юбилеен медал „1300 години България“ (1981), юбилеен медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ (1982), орден „Народна република България“ (втора степен, 1985).
/ДД
/СЗ/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, 2.12.1997; 28.10.1999; 28.12.2000; 16.5.2004; Енциклопедия на българската музикална култура, БАН, 1967, с. 282; Кой кой е в българската култура, Варна, 1998, с. 279; Голяма българска енциклопедия, т. 6, с. 2436; в. „Народна култура“, 06.02.1981 г.; в. „Вечерни новини“, 18.08.1985 г.; сп. „Театър“, бр. 5/6 от 1994 г.; https://www.operastars.de/koshlukova-liliana/; https://bnr.bg/post/102171207/spomen-za-operetnata-zvezda-lilana-koshlukova; https://bnr.bg/hristobotev/post/101173963; https://musicaperpetua.com/portfolio-items/liliana-koshlukova/; http://www.old.pa-media.net/news.php?extend.18715; https://bnt.bg/news/lilyana-koshlukova-kariera-vapreki-vsichko-332310news.html; https://www.operastars.de/bosev-minko/