За делото на светите братя Кирил и Методий може да се говори много, но най-тясната връзка е с кръщението и установяването на самостоятелна българска православна църква, посочи днес доц. Екатерина Дамянова от Богословския факултет при Софийския университет, която изнесе доклад по време на научната сесия в Шуменския университет, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата.
Тя подчерта и връзката между азбуката и превода на свещеното писание, което поставя началото на нова култура. Няма литература и култура без такъв превод, така че славяните придобиват един голям дар чрез богоозарените светци Кирил и Методий, подчерта Дамянова.
Ученият посочи и ролята на св. княз Борис Михаил, който не просто спасява мисията на двамата братя, но така укрепва духовно новопокръстения български народ. Това са не само действия на политик и дипломат, посочи Дамянова. По думите й владетелят се е старал да направи много повече, тъй като не просто е чакал учениците да дойдат у нас, а още преди това е търсил начини делото на светите братя и книгите им да бъде полезно. Ученият коментира още, че пристигналите в България духовници са проповядвали на гръцки език, което се е очертало като остър проблем. Князът е този, който търси как да бъде преодолян, търси политиката на славянизирането, посочи Дамянова.
Тя припомни, че първите действия на владетеля са съсредоточени в първата книжовна школа у нас – в Плиска, където е поставено началото на българското богословие. Акцентира и върху ролята на Константин Преславски, като се спря на усилената дейност в Преславската школа по времето на цар Симеон. Според учения там се вижда не просто преводаческа дейност, но и желанието гръцките думи да се заменят със славянски. Освен това текстовете, които са превеждани, се придружават и от тълкуване, допълни Дамянова и изрази позиция, че би могло да се говори за Преславска тълковна редакция. При цар Симеон имаме и нов превод на Осмокнижието, през който се отразява и политиката към момента, каза още Дамянова. По думите й се вижда опит на владетеля и книжовния кръг около него да направят аналогия с Александрия. Цар Симеон е показан като боголюбив човек, който започва нещо самостоятелно, нова литературна инициатива. И това е своеобразен протест срещу политиката на Константинопол в този момент, посочи ученият.
Сред гостите на пленарната научна сесия на Шуменския университет днес бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на ШУ проф. Наталия Витанова, владици от Светия синод, кметът на Шумен Христо Христов, учени, общественици.