Най-трудната мисия на този свят е да бъдеш човек, каза пред БТА Георги Константинов

Най-трудната мисия на този свят е да бъдеш човек. Във всички мисии, които има да изпълни пред себе си, човекът трябва да остане в сърцевината си човек, да остане хуманен, добросъвестен, да е честен пред хората, да бъде необходим със своите добрини. Това каза пред БТА поетът Георги Константинов.
Новата му стихосбирка е озаглавена „Несгъваем човек“. Премиерата на книгата ще е на 18 декември, два дни преди 81-вия рожден ден на автора, в Столичната библиотека. Ще има пак рецитал, направен от мен, ще има и изпълнители, които ще изпеят по няколко песни по мои стихотворения. Ще може всеки да получи и автограф върху тази книга, отбеляза поетът.
„Това е наистина нова стихосбирка. В нея има предимно стихотворения от последните две-три години. Това са стихове за любовта, за приятелството, за трудното време, в което живеем“, разказа Константинов. Той обясни, че в стихосбирката има особена комбинация от лиризъм и чувство за хумор. Добре е човек да гледа и с хумор на проблемите, освен че трябва да ги решава, каза поетът.
Общо около 80 произведения са включени в новата му книга. Повечето от тях са публикувани преди това в интернет. Стихотворението „Несгъваем човек“, което дава заглавието си и на поетичния сборник, също е вече познато на читателите на Георги Константинов. За първи път авторът го публикува на страницата си във Фейсбук през 2023 г., представял го е и на литературни срещи. За стихотворението той казва, че е интересно и леко иронично. По думите му „несгъваем човек“ е човек, който не се пуска по течение и не върви по вятъра, а който не се сгъва и не отстъпва, особено пред по-големи от него по ранг хора. 
Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва гимназия в родния си град, а по-късно - българска филология в Софийския университет (1967). Работи като редактор в Българската национална телевизия (1967–1971), заместник главен редактор на в. „Народна младеж“ (1972–1973), главен редактор на сп. „Родна реч“ (1973–1983), главен редактор на сп. „Пламък“ (1983–1993). Народен представител е в VII Велико народно събрание (1990–1991), заместник министър на културата (1995–1996). В периода 2000–2014 е председател на българския П.Е.Н. център.
Константинов дебютира с три стихотворения: „Еделвайс“, „На път“ и „Хижа“, публикувани в сп. „Родна реч“  през 1959 г. Сътрудничи на в. „Литературен фронт“, „Пулс“, сп. „Читалище“, „Септември“, „Пламък“, „Тракия“, „Хоризонт“ и др. От 1993 е издател на възстановеното сп. „Пламък“. Дебютната му поетическа книга „Една усмивка ми е столица“ излиза през 1967 г.
Негови книги са „Аспиринов сняг“, „Лявата ръка на бога“, „Дърво и птица“, „Вечерна дъга“, „Любовно разписание“, „Папагалчето Браво“, „Вечно подранил“, „Човек за споделяне“, „Приказки за Румпи-Румп“, „Роднина на дъжда“, „Непадаща звезда“, „Вечерни слънчогледи“, „Неделен човек“, „Миг като вечност“, „Приключенията на Туфо рижия“ и други. По повече от 200 негови стихотворения са създадени песни. Сред тях са „Миг като вечност”, „Предутрин", „Вечер”, „Пасторално”, „Обичам те дотук”, „Неделен човек”, „Любов” и други.
Носител е на наградите Меdalika Pontificia Vatikan (1996), Национална награда за поезия (1979, 1983), Национална награда за детска литература (1987), награда „Петко Р. Славейков“, награда на Министерството на образованието и науката (2001), национална награда за цялостен принос в детско-юношеската литература „Константин Константинов“ (2005).
Негови творби са преведени на гръцки, испански, немски, нидерландски, полски, румънски, руски, сръбски, украински, чешки и други езици.