Работя върху доста картини. Предвиждам, планирам, доколкото може да се каже планиране, няколко изложби, които няма да бъдат само в София. Но все още съм в процес на разговори. Само една е фиксирана - на 10 ноември в галерия „Ракурси“. Аз имах миналата година също доста добра и успешна изложба там, отбеляза художникът.
Рачев допълни, че не е привърженик на идеята точно на датата, на самата годишнина, да се прави събитие и изложба. Има и идея за по-сериозен албум, книга, каталог, включващ повече периоди от това, което е работил през годините. По думите му това също е доста трудоемко и отнема време.
„Така че най-доброто предстои“, каза Румен Рачев. По повод празника си пожелава много неща, най-вече за близките си. „Здраве. Дъщеря ми, която е на три години, да е все така хубава, умна, готина, усмихната. Синът ми, който е на 34 години вече, и той да бъде вече улегнал, сериозен и с много постижения и успехи. На мен и на жена ми - много здраве и добро настроение“.
ХУДОЖНИК ОТ ДЕТЕ
Румен Рачев е роден на 25 април 1956 г. в Белово. Още в ранните си години проявява интерес към рисуването и поема по пътя на художник. През 1975 г. завършва Художествената гимназия в София, а през 1982 г. – Националната художествена академия, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“. Оттогава работи като свободен художник и е член на Съюза на българските художници.
Пътят му към живописта се оформя постепенно, както самият той споделя в интервю за в. „Стандарт“ през 1996 г.: „След художествената гимназия и Академията в общите художествени изложби и варненските биеналета на графиката участвах като свободен художник. Работех графика, печатна техника, офорт, опитах и рисунки върху картон с повече цветове, участвах в изложби в чужбина. Там стигнах до убеждението, че трябва да работя живопис и първата ми самостоятелна изложба беше през 1988 г. в галерия „Интернешънъл имиджис“ в Питсбърг, Пенсилвания“.
„ПАРОЛИ“ В КАРТИНИТЕ
Румен Рачев работи в областта на живописта, рисунката, печатната графика, илюстрацията, стенописа и дизайна. В част от картините си той използва букви и цели думи на немски, български и английски език, които определя като „допълнителни пароли“, привличащи вниманието на зрителя. В творбите му се откриват елементи на българската тъкан и цветност, които често изненадват западната публика с ярките контрастни цветове, характерни за неговата живопис, пише още в. „Стандарт“.
В периода след 1989 г. живее и работи близо 20 години в Бремен, Германия, като творчеството му става по-добре познато в чужбина, отколкото в България.
През последните години се установява отново в родината, без да прекъсва връзките си с германски галерии и колеги. През 1996 г. художникът споделя във връзка с двете си предстоящи изложби в България: „След толкова дълго отсъствие от България, реших вече да съчетавам работата си в Германия с работата в София. Това желание може да се нарече и носталгия, просто имам нужда от атмосферата, която винаги съм обичал, от приятелите, от нови познанства. От 10 години не съм излагал в България и предстоящите ми две големи изложби тук бих нарекъл повече от завръщане".
Румен Рачев има над 60 самостоятелни изложби в България, Европа и САЩ и участва в многобройни общи експозиции. През 1991 г. печели почетната награда на Международното жури в конкурс в Торонто, Канада. В периода 1988–1996 г. представя самостоятелни изложби в редица държави, сред които САЩ, Финландия, Нидерландия, Германия, Швеция, Швейцария, Италия, Белгия, Великобритания и Русия. След 1996 г. активно излага и в България по информация от сайта на арт галерия „Нюанс“.
Негови творби са в колекциите на Националната галерия и Софийската градска художествена галерия в София, Museum of Modern Art (MoMA) и колекцията на New York Public Library в Ню Йорк, Mint Museum, Buffalo Museum of Art, New Orleans Museum of Art, както и в колекцията на банка „Ротшилд“ в Цюрих и множество други обществени и частни колекции в България и чужбина.
ПРИЯТЕЛСТВО С НАЙДЖЪЛ КЕНЕДИ
През 1995 г. Румен Рачев се запознава с цигуларя Найджъл Кенеди, като тяхното познанство постепенно прераства в приятелство и творческо сътрудничество. То се формира след поредица от дълги разговори за музика и изобразително изкуство. Рачев е не само художник, но и музикант - за него цветовете са звуци, а звуците - цветове. Той не може да рисува без музика, нито да слуша джаз, без да вижда странни жени с пъстри очи. Неслучайно Рачев определя своя начин на рисуване с джазовото понятие „фюжън“ (сплав, смес), като пред БТА обяснява: „Искам изкуството ми да звучи като фюжън - едновременно интелектуално, но топло“.
През 2000 г. приятелството с Кенеди се задълбочава, когато цигуларят го кани да създаде графичния дизайн на албума Kennedy Plays Bach („Кенеди свири Бах“), записан с Берлинската филхармония. Същата година албумът получава престижната награда БРИТ за класическа музика, присъждана както за изпълнение, така и за цялостно представяне.
На 18 март 2005 г., по време на концерт на Найджъл Кенеди в зала 1 на НДК, преди изпълнението на „Годишните времена“ на Антонио Вивалди - запазената марка на Кенеди, цигуларят моли публиката за специални аплодисменти за Румен Рачев, чиято картина е част от сценичния декор, се казва в информация от този период, публикувана от БТА.
На 29 август 2025 г. Румен Рачев откри самостоятелна изложба, посветена на брат му – журналиста Иван Рачев (1954–2024), с 16 живописни платна с фигурални композиции и музикални мотиви, характерни за стила на художника. На 29 октомври 2025 г. той печели голямата награда на Община Казанлък за картината си „Кафе“ в рамките на „Есенен салон“.
/РШ/отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 19.03.2005 г.; БТА, ВИНФ, 16.05.2007; БТА, ВИНФ, 27.04.2015 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/957372-az-sam-edin-nepopravim-i-trudno-razvalyaem-optimist-kaza-pred-bta-hudozhnikat-r; https://www.bta.bg/bg/news/lik/997846-rumen-rachev-specheli-golyamata-nagrada-na-tazgodishniya-esenen-salon-v-kazanlak; https://www.bta.bg/bg/news/lik/822336-rumen-rachev-shte-predstavi-izlozhbata-bez-ramka-; https://www.standartnews.com/kultura/lyubimiyat_hudozhnik_na_naydzhal_kenedi_na_60-335172.html; https://www.nuancegallery.bg/authors/rumen-rachev-1956/; в. Стандарт“, 17.03.1996 г.; в. 24 часа, 08.04.1996 г.;