Находки и нови данни за края на съществуването на крепостта до крумовградското село Храстово са сред откритията от тазгодишните проучвания

Находки, сред които кръстове и монети, както и нови данни за края на живота на късноантичната и средновековна крепост до крумовградското село Храстово, са част от резултатите от тазгодишните разкопки на обекта, каза пред журналисти ръководителят на проучванията доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ при БАН.
Проучванията се извършват за втора година, със средства на община Крумовград, а откритията през първата година показаха, че става въпрос за крепост със следи още от времето на траките, съществувала и през Средновековието, която след изоставяне за дълъг период от време бива възстановена.
„Сигурното, което вече можем да кажем е, че през 14-и век крепостта отново е възстановена и в нея са изградени две жилищни кули. Вероятно и двете кули не са изградени по едно и също време, но са били център на аристократично византийско имение, на аристократ, вероятно военно лице“, каза Рабовянов. Той допълни, че хората, които са се грижили за обитателите на кулите, са живеели в по-леки постройки, повечето дървени. Създаденото провинциално имение не просъществува дълго – вероятно няколко десетилетия. С османското нашествие в Родопите през 1360 г. – 1370 г. крепостта е атакувана, превзета, опожарена и изоставена тогава. 
„Този финал на крепостта е бил явно доста драматичен и вероятно свързан със съпротива. От него, с тези опожарявания, които заобикалят кулите и жилищата, се откриха и продължават да се откриват части от рицарска броня, върхове на стрели и кръстове, които явно са били съхранявани в кулата, но ги открихме разпръснати и изпочупени на парчета“, обясни ръководителят на разкопките. Той допълни, че на един от откритите през 2022 г. артефакти се е разкрил гръцки посветителен надпис, като на него е изписано името Драгота. Дали това е познатият от историята Драгота, български аристократ от Мелник, който през 13-и в. играе двойнствена роля като предава Мелник на византийците, а после се опитва да го върне – не е ясно. Впечатление прави също, че кръстовете не са еднакви – всеки е с различна форма и от различен материал, което навежда археолозите на хипотезата, че те са били събирани,  може би, за да бъдат спасени, от различни църкви.
Сред откритите монети една се оказва важна за проучвателите на крепостта, защото се намира в опожарения пласт и е сребърна монета на емир Орхан - вторият османски владетел.
„Така или иначе крепостта е била военен център, може би за защита на околното население, както и за религиозен център“, обясни още доц. д-р Рабовянов. 
Той уточни, че описаната от Иван Балкански църква, която също бе обект на тазгодишните проучвания, е почти напълно изчезнала, но некрополът около нея я издава. Вече са проучени 7 от гробовете в него, като има още толкова непроучени. Те са както на деца, така и на мъже и жени. 
Проучванията на този етап не дават всички отговори за живота на крепостта край крумовградското село Храстово. За това пред археологическия екип, в който участват Милен Камарев от Регионален исторически музей - Кърджали и младите археолози Алексей Цветанов и Иван Иванов,  стои задачата при следващи проучвания да се довършат некрополът и църквата в западната й част. А за да бъдат осигурени допълнителни средства, ръководителят на разкопките доц. д-р Рабовянов е кандидатствал за финансиране и от страна на държавата, от Министерството на културата.