Американската космическа агенция НАСА е пред дилема дали да отложи полетите до Луната и да даде приоритет на кацането на Марс, предаде Агенция Франс прес (АФП).
Какво ще се случи с прочутата космическа програма „Артемида“ („Артемис“)? Месец след завръщането на Доналд Тръмп на власт все още цари несигурност относно бъдещето на този проект, който трябва да позволи на американците да стъпят отново на Луната, пише АФП и допълва: Въпреки че беше обявена по време на първия мандат на републиканеца, програмата може да бъде отменена или сериозно преразгледана, за да се пренасочат усилията към Марс - цел, споделяна от Доналд Тръмп и неговия съюзник Илон Мъск.
„И ние ще продължим да преследваме своята съдба към звездите, като изстреляме американски астронавти, които да забият знамето ни на планетата Марс“, заяви американският президент през януари по време на речта си при встъпването в длъжност, без да споменава планираното завръщане на Луната.
Ръководителят на „Спейс Екс“ Мъск, който демонстрира голямото си влияние върху републиканеца Тръмп, е обсебен от Червената планета и се застъпва затова да се мине без Луната.
При пълно мълчание на властите по темата, неотдавнашните съобщения за напускания и възможни съкращения разпалиха отново спекулации за замразяване на „Артемида“ - водещата програма на НАСА, която има за цел да установи трайно присъствие на Луната и да подготви почвата за бъдещи мисии до Марс.
В сряда космическата агенция обяви пенсионирането на Джим Фрий, един от най-високопоставените ръководители и ревностен поддръжник на „Артемида“.
„Независимо дали е решил сам да се оттегли, или е бил принуден, напускането му е още едно доказателство, че посоката на агенцията се променя“, каза пред АФП анализаторът от космическия сектор Лора Форчик.
Компанията „Боинг“, която разработва Ес Ел Ес (SLS - Space Launch System) – мега ракетата на НАСА, предназначената за програмата, обяви този месец, че е възможно да извърши около 400 съкращения до април, „за да се приведе в съответствие с ревизиите на програмата „Артемида“ и прогнозите за разходите“.
Кийт Кауинг, бивш учен от НАСА, който ръководи специализирания уебсайт NASA Watch, смята, че „те трябва да се изправят пред фактите“.
Несигурността преобладава, но тези съобщения подсказват, че „ще има промяна“, съгласява се Лора Форчик, която казва, че очаква в програмата да бъдат направени повече или по-малко съществени промени, а не нейното пълно отменяне.
Възможните мерки включват отказ от ракетата Ес Ел Ес, която е много скъпа и чието разработване изостава от графика, и даване на приоритет на частни компании, най-вече „Спейс Екс“, или дори отмяна на някои от по-отдалечените във времето мисии на програмата.
Ако цялата програма бъде прекратена, може да бъде застрашена не само целта за покоряване на Червената планета, но и геополитическите цели на Съединените щати, предупреждава тя. Пренасочването към Марс би рискувало да даде зелена светлина на съперничещата космическа сила Китай, която обяви намерението си да изпрати хора на Луната до 2030 г.
Мисията „Артемида 3“, която трябва да изпрати астронавти на Луната за първи път след последната мисия на „Аполо“ през 1972 г., понастоящем е планирана за „средата на 2027 г.“ след няколко отлагания.
Що се отнася до отказването от ракетата Ес Ел Ес в полза на „Старшип“, която в момента се разработва от „Спейс Екс“, то това би намалило възможностите за маневриране на властите в случай на трудности и би могло да доведе до редица правни и политически проблеми.
По-специално, това би повдигнало въпроса за потенциални конфликти на интереси, тъй като Илон Мъск е придобил статут на най-близък съветник на президента, а би трябвало да се конфронтира със сенатори републиканци.
Подобна промяна също така би застрашила десетки хиляди работни места в консервативни щати като Тексас, Алабама, Мисисипи и Флорида.
Въпреки тези аргументи, всичко е възможно, предупреждава Лора Форчик, като напомня: „Администрацията на сегашния президент е непредсказуема и нямаме представа какво са намислили Доналд Тръмп или Илон Мъск“.