НАСА планира днес да изстреля сонда, която да изследва Европа, една от луните на Юпитер

Сонда на НАСА е готова да тръгне към планетата Юпитер и луната й Европа, за да изследва условията за живот там, предаде Асошиейтед прес.
Мисията "Европа Клипър" ще надникне под ледената кора на луната на Юпитер, където се предполага, че в непосредствена близост до повърхността има океан. Апаратът няма да търси живот, а по-скоро ще определи дали условията могат да го поддържат. Ще бъде необходима друга мисия, за да се изчистят всички микроорганизми, които се крият там.
"Това е възможност да изследваме не свят, който може да е бил обитаем преди милиарди години, а свят, който може да е населен днес - точно сега", казва изследователят Кърт Нибър, който работи по програмата.
Огромните слънчеви панели правят "Клипър" най-голямата сонда, създадена от НАСА за изследване на друга планета. Ще му отнеме пет години и половина, за да достигне до Юпитер. Той ще се доближи на около 25 км от повърхността на Европа - значително по-близо от всеки друг космически апарат, отбелязва Асошиейтед прес.
Изстрелването е планирано за по-късно днес с ракетата "Фалкон 9" на компанията "Спейс Екс" от космическия център "Кенеди" на НАСА. Цената на мисията е 5,2 милиарда щатски долара.
Една от 95-те известни луни на Юпитер - Европа, е с размерите на нашата луна. Тя е обвита от ледена покривка, чиято дебелина се смята, че е между 15 км и 24 км. Учените са на мнение, че тази замръзнала кора крие океан, който може да е дълбок 120 км или повече, отбелязва Асошиейтед прес. 
Космическият телескоп "Хъбъл" забеляза нещо, наподобяващо гейзери, изригващи от повърхността. Открита от Галилео Галилей през 1610 г., Европа е една от четирите т.нар. Галилееви луни на Юпитер, заедно с Ганимед, Йо и Калисто.
Какъв живот може да има на луната Европа? Освен вода, за живота, какъвто го познаваме, са необходими и органични съединения, както и източник на енергия. В случая с Европа това може да са топлинни отвори на океанското дъно. 
Бони Бурати, която е част от проекта, е на мнение, че евентуалният живот би бил примитивен като бактериалния, който се е зародил в дълбоко в океана на Земята. "Няма да разберем от тази мисия, защото не можем да видим толкова дълбоко", каза тя. За разлика от мисиите до Марс, при които обитаемостта е един от многото въпроси, единствената задача на "Клипър" е да установи дали на Европа може да има живот в океана или евентуално в някое джобче вода в леда, отбелязва Асошиейтед прес. 
Когато соларните му крила и антени се разгънат, "Клипър" е с размерите на баскетболно игрище - повече от 30 метра от единия до другия край - и тежи почти 6000 килограма.
Свръхголемите соларни панели са необходими поради разстоянието, на което Юпитер се намира от Слънцето. 
В основното тяло - с размерите на кемпер - са поставени девет научни инструмента, включително радар, който ще проникне в леда, камери за картографиране на почти цялата луна, и инструменти за изследване на съдържанието на повърхността и слабата атмосфера на Европа. 
Пътуването до Юпитер ще продължи три милиарда километра. За по-голяма динамика космическият апарат ще премине край Марс в началото на следващата година и след това покрай Земята в края на 2026 г. Той ще пристигне до Юпитер през 2030 г. и ще започне научна работа през следващата година. Докато обикаля около Юпитер, "Клипър" ще пресече пътя си с Европа 49 пъти. Мисията приключва през 2034 г. с планирано сблъскване с Ганимед - най-голямата луна на Юпитер и най-голямата в Слънчевата система, отбелязва Асошиейтед прес.
Около Юпитер има повече радиация, отколкото където и да било другаде в нашата Слънчева система, освен край Слънцето. Европа преминава през радиационните ивици на Юпитер, докато обикаля около газовия гигант, което я прави особено опасна за космическите кораби. 
Затова и електрониката на "Клипър" се намира в хранилище с плътни алуминиеви и цинкови стени. Цялата тази радиация би унищожила всякакъв живот на повърхността на Европа. Но тя би могла да разгради водните молекули и може би да освободи кислород чак до океана, който евентуално би могъл да подхрани морския живот.
По-рано тази година НАСА имаше притеснения, че многобройните транзистори на космическия апарат може да не издържат на интензивната радиация. Но след месеци на анализ инженерите стигнаха до заключението, че мисията може да продължи по план.