НАСА представи сондата си, която ще търси отговор на въпроса за наличието на живот на юпитеровата луна Европа

Има ли живот на юпитеровата луна Европа? Спотайват ли се извънземни под повърхността й? НАСА представи междупланетната си сонда, чиято цел ще бъде да търси отговорите на тези въпроси, предаде АФП.
Сондата "Клипър" на стойност пет милиарда долара се очаква да бъде изстреляна през октомври с ракета "Фалкон Хеви" на компанията "Спейс Екс" към Европа - една от десетките луни на Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система.
Космическият апарат ще пътува повече от пет години и ще премине покрай Марс, преди да навлезе в орбита около Юпитер и Европа през 2031 г., ако всичко върви по план.       "Един от основните въпроси, на които НАСА иска да получи отговор, е: "Сами ли сме в космоса?", казва пред АФП Боб Папалардо, учен от мисията.
Ако бъде открито доказателство за живот, това ще бъде огромна крачка напред в разбирането колко широко разпространен е той във Вселената, допълва той.       Понастоящем космическият апарат се съхранява в стерилна камера в Лабораторията за реактивно движение (JPL) на НАСА в Пасадена, Калифорния, достъпна само за покрит от главата до петите персонал.
От НАСА взимат всички предпазни мерки, за да се гарантира, че сондата няма да пренесе микроби от Земята на Европа.       След началото на мисията, "Клипър" ще започне подробно изследване на спътника на Юпитер с размери, сравними с тези на Луната, който според учените е покрит със замръзнала вода.
"Разполагаме с инструменти като камери, спектрометри, магнитометър и радар, които могат да проникнат през леда, за да ни кажат колко дебел е той и къде има вода в течно състояние", продължава Папалардо.        Ръководителите на мисията не се надяват да открият малки зелени човечета, които шляпат наоколо. Всъщност те не търсят непременно признаци на живот, а само благоприятни условия за него.
Учените знаят, че дори в екстремни климатични условия на Земята, под ледената шапка в среда без светлина, могат да съществуват микроскопични форми на живот.       "Ако на луните около отдалечени от звездите планети може да има живот, тогава според мен броят на възможностите за наличието му в Слънчевата система, във Вселената, се увеличава драстично", казва Джордан Еванс, ръководител на проекта за мисията "Европа Клипър". 
Изследването на Европа обаче няма да бъде лесно, тъй като мощно радиационно поле обхваща естествения спътник на Юпитер и може да повреди инструментите на "Клипър", който ще получава еквивалента на 100 000 рентгенови снимки на гръдния кош при всяка обиколка около целта си.
Заради разстоянието данните от сондата ще пристигат в контролната станция за 45 минути.
И въпреки огромните й слънчеви панели, които ще се разгънат, когато сондата се озове в космоса, поддържането на "Клипър" в готовност за работа ще бъде трудно, отбелязва Еванс. 
"В близост до Земята те биха могли да захранват непрекъснато 20 къщи, а близо до Юпитер - само няколко електрически крушки и малки уреди, заради отдалечеността на планетата от Слънцето", обяснява ученият.
Мисията, чието планиране започна в края на 90-те години на миналия век, трябва да приключи около 2034 г., когато "Клипър" ще достигне края на полезния си живот.        Последният етап от мисията на сондата ще бъде тя да се разбие в луна на Юпитер, казва Тим Ларсън, заместник-ръководител на проекта.
"Когато приключим с научната мисия, начинът да я прекратим, е да разбием апарата в някое от другите небесни тела от системата на Юпитер, които са на разположение. Засега планът на НАСА е да "засили" сондата към най-големия естествен спътник на Юпитер - Ганимед", допълва Ларсън.