Преди смъртта си Бредиус се е споразумял с „Маурицхаус“ да завещае на музея 25 от своите произведения на изкуството. Уговорката е била творбите винаги да бъдат на показ пред публиката. Оказва се, че това не е така. Не са изложени 20 от 25-те творби.
За иска си наследниците се позовават на сключеното в миналото споразумение. Те не са преки наследници на Бредиус, а роднини на неговия ученик Йозеф Крониг (1887-1984), отбелязва телевизия Ен О Ес. Бредиус и Крониг прекарват голяма част от живота си заедно, а Крониг е единственият наследник на имуществото на Бредиус.
"Не е за парите"
Адвокатът на семейството, Герт Ян ван ден Берг, казва, че Бредиус е бил много строг в условията на завещанието си. „В началото на миналия век той вече е предоставил част от колекцията си на „Райксмузеум“. Установил е обаче, че произведенията са окачени на тъмно до едно стълбище. Той никога повече не е искал това.“
Ето защо за произведенията, които след смъртта му отиват в „Маурицхаус“, Бредиус поставя строгото изискване те винаги да бъдат изложени на показ пред публиката. „Всъщност музеят е приел колекцията, но не и условията“, казва Ван ден Берг пред телевизия Ен О Ес.
Адвокатът подчертава, че семейството поема инициативата не заради парите и няма намерение да продава картините. „Става дума за спазване на завещанието“, казва той.
Ейбрахам Бредиус
Ейбрахам Бредиус (1855-1946 г.) е прочут познавач на нидерландската живопис от XVII век, колекционер на картини и музеен куратор. От 1889 г. до 1909 г. е директор на „Маурицхаус“. Самият музей го е помолил да му завещае творбите. Колекцията включва картини на Рембранд, Ян Стен и Ян ван Гойен.
Четири творби на Рембранд („Саул и Давид“, „Омир“, „Андромеда“ и „Двама африканци“) и една на Саломон ван Раюсдаел все още са изложени в галерията.
В петък е връчена призовка на „Маурицхаус“ и на нидерландската държава, собственик на колекцията на музея. От „Маурицхаус“ са заявили, че не могат да правят никакви изявления, докато трае делото.