Наследството на благодетеля Дедо Пуне ще се съхранява в Музея за Сливница, каза за БТА правнучката му Стоилка Арсова

Част от заветите и наследството на сливнишкия благодетел Дедо Пуне ще бъдат съхранявани в новосъздадения Музей за Сливница. Това съобщи за БТА неговата правнучка Стоилка Арсова — съавтор на книгата „Пуне Колев – благодетелят от Сливница, Софийско“ и член на Инициативния комитет за създаване на музея.
Музеят ще се помещава в сградата на първата прогимназия в града, известна като „училището на Дедо Пуне“.
„В момента се извършват довършителни дейности, оценява се експозицията и се подбират предметите, които ще бъдат изложени“, разказа Арсова.
Структура и акценти на музея
Самият музей ще разполага с три основни зали: Зала за тракийска античност – с артефакти от находището на Асклепий, открито през 80-те години на XX век. Предметите са собственост на общината. Втората зала е посветена на войните – с фокус върху Сръбско-българската война и етнографията на региона. Предвиден е кът, посветен на Дедо Пуне – тук ще бъдат изложени неговият почетен плакет „Почетен гражданин на Сливница“, връчен посмъртно през 2014 г., както и негова снимка и извадки от неговите завети.„Целта е все повече сливничани да познават своята родова история и да я пазят“, допълни Арсова.
Сред експонатите ще бъдат лични вещи на Дедо Пуне, предавани от поколение на поколение: кесията му, очилата, печатът, учебници и родословното дърво на фамилията. „Дарих и ордени на прадядовците ми от Сръбско-българската война, пушка и сръбска сабя. През годините купувах всички книги, посветени на участниците във войната – вярвам, че ще намерят достойно място в музея“, добави тя.
Кой е Дедо Пуне?
„Паун Златков Колев, известен в Сливница като Дедо Пуне, е роден през 1828 г. в село Бракьовци. На 14-годишна възраст се премества в Сливница (тогава Халкали)“, разказва Арсова. Макар и неграмотен, той бил природно интелигентен, смятал с помощта на "рабош" – дървени клечки. „Цял живот се е стремял децата да имат достъп до образование. Казвал е: „Имаш злато, имай и акъл“. Той е умеел да съхранява, но и да дарява – на църкви, училища, на безимотни селяни“, допълва тя.
Най-важният му завет според Арсова гласи: „Не се лъчи от родата, дръж я у купо“ – да цениш семейството си и да не се поддаваш на чувства като завист, които отдалечават хората.
Среща с Иван Вазов
Арсова разказва любопитна история за посещението на Иван Вазов в Сливница. Един от синовете на Дедо Пуне, който бил кръчмар, приютил писателя след войната. Вазов поискал да бъде отведен до местата на сраженията. „Седнал над Гълъбовци, гледал дълго Сливнишката река, която тогава била пълноводна и бучала силно. Може би точно там е написал „Новото гробище над Сливница““, разказва Арсова.
„Имаш злато, имай и акъл“ – завет с дълга история
След Освобождението, Емин ага – местен управител, получил нареждане да се изсели в Битоля. Не можел да вземе цялото си злато и сключил договор с Дедо Пуне да го пази. Уговорката била ясна: ако се върне до 5 години – ще го възнагради, до 8 години – половината остава за Пуне, а след 12 – всичко остава за него. Емин ага не се върнал, а с това злато започнала благотворителната дейност на Дедо Пуне. „Той не го задържал за себе си, а го вложил в добри дела“, посочва Арсова.
„Взех заветите на Дедо Пуне – те ме водят. От книгата започна всичко. Когато открих историята на рода си, осъзнах, че и аз мога да мечтая по-смело“, казва Арсова. Тя вярва, че добрината и помощта към църквата и хората разперват „чадър“ над рода. „Виждам как родове, живеещи според ценности, процъфтяват. А други – изчезват“, допълва тя.
Силата на името и рода
„Като млада името Стоилка ми звучеше тежко. Но когато разбрах, че значи „Стой на смъртта и остани здрав“, осъзнах силата, която ми е дал дядо ми“, споделя тя. Фамилията „Пуневи“ не се е запазила – вероятно умишлено през социализма. „Но имаме родословното дърво – макар и трудно съставено“, казва Арсова.
Кои са героите днес?
„Всеки, който върши добро, е герой. Ако срещнеш мъдър човек – вземи от неговата мъдрост“, казва тя. Според Арсова младите хора все по-често търсят корените си и се обръщат към историята и традициите – нещо, което смята за изключително положително. „Всичко започва от рода. След това идва родният край и накрая – цялата държава. Не можем днес да кажем кои са героите – историята ще ги назове след време“, завършва Стоилка Арсова.