Наследството на египетската владетелка Хатшепсут не е било унищожено заради пола й, показва изследване


Наследството на египетската владетелка Хатшепсут не е било унищожено заради пола й, смята канадски изследовател, цитиран от АФП.        Тя е една от най-проспериращите владетелки на Древен Египет, жена-фараон, която предшества Клеопатра с 1500 години. Но наследството на Хатшепсут е систематично унищожено след смъртта й от нейния доведен син и наследник.
Причините, поради които впечатляващото й царуване е било методично заличено, предизвикаха много дебати. В ново изследване обаче специалист от Университета на Торонто посочва, че е бил поставен твърде силен акцент върху пола й.
"Това е доста романтичен въпрос: защо тази жена-фараон е била атакувана след смъртта си?", казва Джун Уонг пред АФП, обяснявайки интереса си към владетелката, която е управлявала Египет по време на епоха на забележителен просперитет.
В миналото изследователите са смятали, че доведеният син и наследник на Хатшепсут, Тутмос III, е водил кампания за очернянето й, за да си отмъсти, и по-специално защото е искал да елиминира всяка идея, че жена може да управлява успешно.        "Начинът, по който е разбирано царуването на Хатшепсут, винаги е бил повлиян от нейния пол", обяснява Джун Уонг, визирайки схващанията, че Тутмос III може да я е считал за "някаква злонамерена мащеха". 
Изследването на Уонг, базирано на други скорошни трудове и публикувано в сп. Antiquity, посочва, че мотивите на Тутмос III са били много по-нюансирани, което хвърля допълнително съмнение върху теорията за враждебност към жена-владетелка.
Хатшепсут управлява Египет преди около 3500 години след смъртта на съпруга си Тутмос II. Първоначално тя е регент на доведения си син, бъдещия владетел, но успява да укрепи собствената си власт, налагайки се като жена-фараон.       Експертите отбелязват, че тя успява да разшири търговските пътища и поръчва забележителни постройки, включително уникална гробница в Долината на царете в Луксор.
Според Уонг няма съмнение, че Тутмос III се е опитал да унищожи доказателствата за постиженията на Хатшепсут. Той обаче е бил "мотивиран по-скоро от ритуални нужди, отколкото от откровена антипатия", смята изследователят.
Така Тутмос III може да е опитал да неутрализира властта на предшественичката си по обичайния практичен начин, а не от злоба.       Експертът е открил, че някои от статуите, изобразяващи Хатшепсут, вероятно са били повредени, защото следващите поколения са искали да ги използват като строителен материал.     "Дълго време се предполагаше, че статуите на Хатшепсут са били обект на отмъстителна атака. Ново изследване на архивите обаче показва, че това не е така и че след смъртта й тя е била третирана по същия начин като предшествениците си", казва Джун Уонг. 
Египетски археолози наскоро съобщиха, че са открили три гробници в Луксор.

Враца

В Козлодуй обединяват празника „Шумът на реката“ и олимпиадата „Активни днес“

Жителите и гостите на Козлодуй днес ще могат да се включат в съвместното издание на спортния и творчески празник „Шумът...

Сливен

Информационна кампания под надслов „Заедно по пътя на образованието“ се проведе в сливенското село Градец

Информационна кампания под надслов „Заедно по пътя на образованието“ се проведе в сливенското село Градец, съобщиха от общинския пресцентър.  Събитието...

Враца

Националният фестивал за необработен фолклор „Хорцѐто на Дефилето“ се провежда в Мездра

Петият национален фолклорен фестивал за необработен фолклор „Хорцѐто на Дефилето“ се провежда в Мездра. Организатори са Фолклорен танцов клуб „Хорце,...

Бургас

Бургаската велосипедна общност представи инициативите си и документалния филм „Пътят, който споделяме“

Гражданската организация „Бургаска велосипедна общност" представи своите ключови инициативи за насърчаване на колоезденето като устойчив начин на придвижване, както и...

Венеция

Днес започва 61-вото Венецианско биенале на изкуствата, но без официална церемония

Днес започва 61-вото издание на Международната художествена изложба на Венецианското биенале – най-престижният форум за съвременно изкуство в света, но...

Варна

Химнът на Европа ще прозвучи във Варненска опера под диригентската палка на маестро Константин Илиевски

Химнът на Европа „Одата на радостта", ще звучи на сцената на Варненската държавна опера днес, 9 май - Деня на...