Наследството на египетската владетелка Хатшепсут не е било унищожено заради пола й, показва изследване


Наследството на египетската владетелка Хатшепсут не е било унищожено заради пола й, смята канадски изследовател, цитиран от АФП.        Тя е една от най-проспериращите владетелки на Древен Египет, жена-фараон, която предшества Клеопатра с 1500 години. Но наследството на Хатшепсут е систематично унищожено след смъртта й от нейния доведен син и наследник.
Причините, поради които впечатляващото й царуване е било методично заличено, предизвикаха много дебати. В ново изследване обаче специалист от Университета на Торонто посочва, че е бил поставен твърде силен акцент върху пола й.
"Това е доста романтичен въпрос: защо тази жена-фараон е била атакувана след смъртта си?", казва Джун Уонг пред АФП, обяснявайки интереса си към владетелката, която е управлявала Египет по време на епоха на забележителен просперитет.
В миналото изследователите са смятали, че доведеният син и наследник на Хатшепсут, Тутмос III, е водил кампания за очернянето й, за да си отмъсти, и по-специално защото е искал да елиминира всяка идея, че жена може да управлява успешно.        "Начинът, по който е разбирано царуването на Хатшепсут, винаги е бил повлиян от нейния пол", обяснява Джун Уонг, визирайки схващанията, че Тутмос III може да я е считал за "някаква злонамерена мащеха". 
Изследването на Уонг, базирано на други скорошни трудове и публикувано в сп. Antiquity, посочва, че мотивите на Тутмос III са били много по-нюансирани, което хвърля допълнително съмнение върху теорията за враждебност към жена-владетелка.
Хатшепсут управлява Египет преди около 3500 години след смъртта на съпруга си Тутмос II. Първоначално тя е регент на доведения си син, бъдещия владетел, но успява да укрепи собствената си власт, налагайки се като жена-фараон.       Експертите отбелязват, че тя успява да разшири търговските пътища и поръчва забележителни постройки, включително уникална гробница в Долината на царете в Луксор.
Според Уонг няма съмнение, че Тутмос III се е опитал да унищожи доказателствата за постиженията на Хатшепсут. Той обаче е бил "мотивиран по-скоро от ритуални нужди, отколкото от откровена антипатия", смята изследователят.
Така Тутмос III може да е опитал да неутрализира властта на предшественичката си по обичайния практичен начин, а не от злоба.       Експертът е открил, че някои от статуите, изобразяващи Хатшепсут, вероятно са били повредени, защото следващите поколения са искали да ги използват като строителен материал.     "Дълго време се предполагаше, че статуите на Хатшепсут са били обект на отмъстителна атака. Ново изследване на архивите обаче показва, че това не е така и че след смъртта й тя е била третирана по същия начин като предшествениците си", казва Джун Уонг. 
Египетски археолози наскоро съобщиха, че са открили три гробници в Луксор.

София

Филм на режисьора Кирил Серебренников за втора поредна година получава голямата награда на „Синелибри“

„Изчезването“ (The Disappearance of Josef Mengele) спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в конкурса за пълнометражен игрален филм на...

Мелбърн

Микроскопични метални частици показват потенциал за унищожаване на ракови клетки, сочи проучване

Учени са разработили микроскопични метални частици, които могат да убиват ракови клетки, като запазват здравата тъкан, което е потенциално ново...

Стара Загора

Силвия Алексиева спечели „Златното яйце“ на конкурса „Веселин Ханчев“ в Стара Загора

Най-добрите млади поети, участници в 42-ото издание на Националния младежки литературен конкурс „Веселин Ханчев", бяха наградени тази вечер на тържествена...

Стара Загора

Две ленти, част от Международния кино-литературен фестивал „Синелибри“ 2025, ще бъдат представени в Стара Загора

Два филма, част от тазгодишното издание на Международния кино-литературен фестивал „Синелибри“ 2025, ще бъдат представени утре, 25 октомври - събота,...

Вашингтон

Учени откриха неуловимите вълни, нагряващи короната на Слънцето до милиони градуси

Учени са постигнали пробив в слънчевата физика, предоставяйки първото директно доказателство за т.нар. вълни на Алфвен в короната на Слънцето,...

Париж

Картината „Черна магия“ на Рене Магрит бе продадена на търг за 10,7 милиона евро

Първата от серията картини на художника сюрреалист Рене Магрит „Черна магия“ бе продадена за 10,7 милиона евро, заедно с таксите,...