„Николай Рьорих (1874–1947) е познат на широката публика преди всичко като художник и мистик. Националната галерия съхранява една от най-значимите колекции от негови произведения – около 250 творби, дарени на българската държава в края на 1970-те от неговия син Светослав Рьорих. Те са основно от периода, в който художникът, след десетилетия изследователски пътешествия, постепенно превръща Хималаите в свой духовен и творчески дом“, казват от екипа.
По думите им Рьорих е известен още и като писател, археолог, учен, обществен деец, философ и просветител. От Националната галерия посочват, че неговият житейски и творчески път неведнъж се пресича с този на български художници, чиито произведения днес също са част от колекцията на Националната галерия.
„Прякото или косвено влиянието на Рьорих върху българската художествена сцена се разгръща в продължение на десетилетия и оставя трайни следи в културния обмен между България и други страни. По-малко познат, но изключително значим аспект от дейността на Николай Рьорих е свързан с опазването на културното наследство. Той е инициатор на Pax Cultura – Договора за опазване на художествените и научни учреждения и историческите паметници (Treaty on the Protection of Artistic and Scientific Institutions and Historic Monuments), известен още като Пакт „Рьорих“. Документът е подписан от представители на държавите – членки на Панамериканския съюз на 15 април 1935 г.“, разказват от екипа.
/ВСР